Читать «Танц с вампир» онлайн

Събудих се от убийствено сковаване, бях затворена в ковчега на Александър. Откакто бях пристигнала в Имението малко преди неделния изгрев, лежах до приятеля си — вампир, Александър Стърлинг, докато той проспиваше огрените от слънце часове на уикенда, скрит в дрешника на таванската си стаичка.

Бе като сбъдната мечта. Първото ми вкусване — или в този случай, отхапване — от вампирския начин на живот.

Бяхме се сгушили в леглото на истинската ми любов — клаустрофобичен, черен, дървен ковчег. Бях сляпа като прилеп; без проблем можехме да се окажем погребани в най-дълбоките недра на някое отдавна забравено гробище. Обградени от компактното ни жилище, можех едновременно без усилие да докосна затворения капак над мен и да опра лакътя си на страничната стена. Сладкият аромат на бор и кедър се носеше около мен, наситен като тамян. Не виждах нищо, дори и черния лак на ръката си. Всички звуци отвън бяха недоловими. Нищо не се чуваше нито сирени, нито птици, нито виещ вятър. Бях загубила представа за времето. Все едно бяхме сами в целия свят — и нищо не съществуваше извън стените на този ковчег.

Обгърната от тъмнина и мекота като паяжина завивка от гъши пух, бях сгушена в арктическо белите ръце на Александър, докато главата ми нежно почиваше на гърдите му. Усещах топлия му дъх на да пари на бузата ми. Представях си неестествено бледите му клепачи, покриващи шоколадово-кафявите му очи. Игриво опипах кадифените му устни и прокарах пръсти по перфектните му зъби, докато не стигнах до един, остър като нож.

Веднага лапнах пръстта си, за да видя дали кърви. За жалост, нямаше.

Почти бях станала част от света на Александър — завинаги.

А дали наистина бях?

Въпреки че беше неделя и бях изтощена, от прекараните няколко седмици в опити да защитя моята Немезида, Тревър Мичел, от жадните зъби на вампирите-близнаци, Джагър и Луна Максуел, не бях спокойна. Не можех да започна да спя през деня, вместо през нощта.

Докато бях притисната до Александър и споделях неговия свят, не исках нищо повече от това да прекарваме времето си в целувки, игри и в разговори. Докато той спеше спокойно, моите мисли се въртяха се около едно нещо: друг тийнейджър вампир бе пристигнал в Дулсвил. Името му беше Валентин.

Преди няколко дни по-малкия от престъпните братя-близнаци Носферату, излязъл от дребния си ковчег, намиращ се някъде във вампирския свят, бе забелязан в Дулсвил от брат ми и идиотската му половинка — Хенри.

Можех само да предполагам как изглежда Валентин по описанието дадено от брат ми: бледа кожа, продупчени уши, черен лак. Представях си умалена версия на Джагър — загадъчен, мършав, страховит. Беше направо жестоко че брата на Джагър бе точно негово копие, докато моя бе пълната ми противоположност. Само да бях благословена с подобен вампир за по-малък брат. Щяхме да прекараме цялото си детство в преследване на духове в дулсвилското гробище, в претърсване на Оукли Уудс за страховити паяци и в игри на „скрий се и изкрещи“ в мазето ни. Вместо това израснах с брат, който предпочиташе да изследва квадратни корени сам пред това да яде желирани червей с мен.