Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 42

— Дай да ги видя.

— Не, трябва да ги върна на Валентин, когато отново го видя.

— Кога мислиш да го срещнеш?

— Не е твоя работа.

— Моя работа е, ако не искаш да намериш някой друг, който да те защитава от прилепите по прозореца ти — заплаших го аз.

Били ме погледна втрещен, припомняйки си ужасяващото същество висящо на прозореца на стаята му.

— В понеделник при фонтана в Оукли Парк. След вечеря.

— Дай да видя рисунките!

— Не.

— Ами ако много се помоля, с прилепови крила на гърба?

— Мислим да го сложим във вампирския ни проект — Били трясна вратата преди да успея да я подпра с крак. После я заключи. Не само Валентин бе нагъл, но също така и идиотския ми брат ставаше такъв.

Отворих очите си обгърната от непрогледна тъмнина в ковчега на Александър. Чувствах се така сякаш съм спала векове до вампирската си половинка. Можех да чуя лекото му дишане до мен. Протегнах се и ударих капака на затворения ковчег. Не бях в ръцете на Александър, по-скоро се притисках към гърба му. Загубила представа за времето, нежно побутнах спящия си вампир. Исках да разбера още колко време щяхме да сме погребани тук.

Чух как гаджето ми се размърда.

— Александър?

Усетих как тялото му се обръща. Ръката му нежно докосна шията ми.

— Четеш мислите ми…? — попитах аз — Обзалагам се, че не можеш да се досетиш за какво си мисля — попитах престорено.

Александър не махна ръката си. Вместо това я притисна по-силно. Сърцето ми заби по бързо. Замаях се. Усетих как клаустрофобията ме обгражда, сякаш затворените стени на ковчега се приближаваха към нас.

— Александър…

Ръката му ме още притисна по-силно.

След това осъзнах, че ръката, която притискаше шията ми не беше тази на Александър.

— Валентин, — извиках. — Махни се!

Отчаяно се опитвах да повдигна капака на ковчега. Заблъсках по него, но капака явно беше заключен. Натисках и забивах ноктите си в дървената повърхност.

Повиках отново:

— Александър? — но нямаше отговор.

Опитах се да дишам бавно, но това само ме накара да се задъхам още повече. Заудрях по капака на ковчега. Застопорих ботушите си в капака на ковчега и отново го натиснах.

— Пусни ме! — опитах се да кажа, но думите така и не излязоха от устните ми.

Капака изхвърча и се отвори.

Присвих очи, в опит да свикна със светлината. Не бях подготвена за това което видях — Валентин стоеше над мен до ковчега огрян от огромен свещник.

Ако Валентин стоеше до ковчега, то кой тогава лежеше вътре с мен?

Бавно се обърнах.

Били се бе опрял на ръката си, ухили ми се, оголвайки новите си вампирски зъби.

— Не! — изпищях. — Не брат ми!

Събудих се с писък и се намерих просната на дивана ни. По телевизията даваха Къщата на Дракула¹¹. Приемника за кабелната телевизия премигваше със зелената си неонова светлина. Часовникът показваше, че е по-късно, отколкото бях предполагала — луната бе изгряла.

Слънцето започна да залязва и по небето се появиха лилави и розови шарки, които правеха залеза магически. Пристигнах в Имението, изтичах по извиващата се алея за паркиране и по напуканите неравни стъпала на Имението, после почуках на вратата с тежкото змиевидно чукало.