Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 40

Замръзнах, когато момчешкият Носферату продължи да рецитира всяка мисъл и чувство, което бе преминало през съзнанието ми онази нощ в пещерата.

— Очакваше да държиш букет изсъхнали рози и да носиш страхотна черна секси дантелена рокля, която да се носи зад теб, докато вървиш между надгробните камъни.

Откъде Валентин знаеше какво си бях представяла? Едва дишах, докато той направи още една крачка към мен. Не бях казвала на никого за мечтаната ми заветна церемония. Валентин и Били сигурно бяха ровили в дневника ми — само че дори не си спомнях да съм писала за фантастичната си сватба от подземния свят.

— Когато си помисли, че Александър е готов да те превърне, кръвта ти се смрази — продължаваше да ме предизвиква Валентин.

Тръпки ме побиха от главата по целия ми гръбнак чак до петите.

Валентин бе прочел мислите ми, докато стоеше над мен и държеше врата ми в пещерата. Сега, в спалнята на Били, щеше да направи същото и с брат ми. Какво търсеше?

— Време е да напуснеш тази къща и този град — казах, протягайки се за кутийката ми с чесън.

Като всяко досадно смъртно хлапе, Валентин се наслаждаваше на кавгата ни.

— Правиш се на голяма работа с черните си нокти и червило, но никога не би могла да станеш една от нас. Нямаш това, което е нужно — продължи той. — А Александър трябва да знае, че не си готова.

Думите му ме удариха като гръм от ясно небе.

— Не можеш… да използваш мислите ми срещу мен — предупредих го.

— Или мога? — попита той със злонамерена усмивка.

Момчето Били започна да се върти.

Валентин бързо се върна към сенките в стаята.

Погледнах брат си, който продължаваше да спи. Когато се обърнах, забелязах, че прозорецът беше отворен и Валентин бе изчезнал.

Глава 11. Кръвен четец

Думите на Валентин ме преследваха, докато безуспешно се ровех из дневника ми Оливия Ауткаст за някакви заветни сънища.

„Александър трябва да знае, че ти не си готова“ — ми бе казал злонамерения вампир. Валентин се беше опитал да заплаши Били и в същото време да разруши връзката ми с Александър.

Потрепервах при спомена на хватката на Валентин около шията на спящия ми брат. Въпреки че бях облекчена, че близнаците — вампири бяха напуснали къщата ни, но все още бях объркана. Погледнах през прозореца си и си представих как Валентин лети към Имението, провирайки прилеповото си тяло през процеп в таванския прозорец, как после се превръща отново в готическо момче и как се изправя се пред нищо неподозиращия Александър с негативни отзови относно гаджето му, което уж иска да стане вампир.

Ако Валентин предадеше мислите ми изпълнени с колебания и ги разкриеше пред вампирската ми половинка, какво щеше да означава това за бъдещите ми отношения с Александър? Как смееше Валентин да ми каже и то точно на мен, че се страхувам да стана нещо, за което винаги съм мечтала. В много ситуации улавях, че Александър не одобрява присъединяването ми към тъмния му и опасен свят. Благородният ми вампир искаше да ме предпази от подземния свят, но постепенно през времето ни прекарано заедно, той се почувства достатъчно удобно, за да сподели част от него с мен — Имението, амулетите, ковчега си. Ако узнаеше, че се колебая или още по-лошо, че се страхувам, може би нямаше да има друг избор освен да сподели вечността с друг истински вампир.