Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 39

— Сигурен ли си, че си почисти между кучешките зъби? — прошепнах.

— Давай, кажи на родителите си, — предизвика ме той. — Аз ще им кажа за Александър, — прошепна той в отговор, после изчезна в стаята на брат ми.

Пристъпих в банята. Огледалото за гримиране на майка ми отразяваше стената, а кърпата с цвят на лавандула бе сложена криво върху огледалото над мивката.

Дочух как мама си подсвирква, докато се изкачваше по стълбите.

Бързо откачих кърпата и я хвърлих в коша за пране.

— Гасете лампите, момчета, — нареди майка ми, носейки куп каталози.

— Не, остави лампите включени! — извиках, изтичвайки в стаята на брат ми. Надявах се, че осветената спалня ще държи Валентин на безопасно разстояние от брат ми.

Двете момчета ме погледнаха странно.

— Миналата вечер Били помисли, че е видял прилеп, — обясних аз. — Искам тази нощ да се наспи добре.

Идиотското бяло лице на брат ми стана кървавочервено. Почти съжалих, че съм го изложила пред новия му приятел.

— Мамо, изведи я оттук! — извика той.

Майка ми ме изпъди от стаята с колекцията й от каталози и затвори вратата зад себе си.

Крачех из стаята си, чудейки се какво ще прави Валентин цяла вечер. Очевидно нямаше да спи. Страхувах се, че всеки момент може да забие зъби в брат ми.

Нямах избор. Валентин не можеше да спи тук, особено когато знаех, че няма да спи. Нямах много време, Били скоро щеше да е беззащитен. Когато брат ми беше бебе, стенеше по цели нощи. Сега, когато беше по-голям, заспиваше веднага щом главата му докоснеше възглавницата.

Препуснах към чекмеджето на гардероба ми и пъхнах кутията с чесън в колана на полата ми.

Промъкнах се до стаята на Били. Поех си дълбоко дъх и открехнах вратата, която леко проскърца.

Не бях подготвена за това, което видях. Валентин, със затворени като за транс очи, стоеше над спящия ми брат, дланта му беше върху врата на брат ми!

— Какво правиш? — казах остро.

Валентин, стреснат, бързо отдръпна ръката си.

Ахнах.

— Ти си бил в пещерата — едва казах.

Валентин застина на място, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Знам какво си мислиш… — каза с предизвикателен тон. — Знам всичко за теб.

Бях объркана.

— Какво знаеш за мен? От Джагър и Луна? Не можеш да вярваш на това, което казват…

Той се приближи.

— Уплашена си.

— От теб?

Той се подсмихна.

— От Александър.

Скръстих скептично ръце.

— Обичам Александър.

Тогава Валентин стана убийствено сериозен.

— Страх те е да станеш вампир — каза той.

Замръзнах.

— Не се налагаше Джагър и Луна да ми казват — продължи той. — Това го научих от теб.

— Не знам какво имаш предвид.

Валентин изглежда не бе притеснен от спящия ми брат.

— В пещерата, — продължи той. — Александър нямаше да те ухапе. Но ти помисли, че ще го направи и направо откачи.

— Не знам за какво говориш.

Тогава Валентин се плъзна по-близо, зелените му очи бяха впити в мен по странен хипнотичен начин.

— Представи си сложна и мрачна готическа заветна церемония на гробището, на лунна светлина, антични свещници и метални бокали върху затворен ковчег.