Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 38

Валентин застана на стълбите, докато лакираните му в черно нокти барабаняха по дървения парапет. Гледаше ме внимателно, ухилен като готически Денис белята. Отвърнах на погледа на 150-сантиметровия вампир, докато Били грабваше пиците, а майка ми плащаше за доставката.

Валентин умишлено минавайки се отърка в мен, изпращайки ледени тръпки по тялото ми, когато двете момчета се засилиха към кухнята.

Взех си сода от масата и седнах до брат си.

Момчето Били ме погледна странно.

— Какво правиш тук? Нямаш ли среща?

— И да имах, нямаше да ти кажа.

Момчетата си взеха по едно парче пица, поглъщайки я преди да е успяла да докосне чиниите.

Станах и отворих вратата на хладилника.

— Искате ли чесън с пицата? — попитах Валентин, изваждайки една скилидка.

Сякаш всичката кръв се отдръпна от и без това бледото лице на Валентин. Той остави остатъка от парчето в чинията си и облегна назад на облегалката.

— Ъъъ… не благодаря. Смъртно алергичен съм към чесън.

— Наистина? И гаджето на Рейвън също, — рече майка ми. — Рейвън, прибери го!

Върнах неохотно скилидката в кутията за зеленчуци на хладилника и измих ръцете си на кухненската мивка.

Валентин ме погледна злобно и мрачният му пепелив тен се върна пак към призрачно бялото.

— Ето, вземи си друго парче, — каза майка ми, подавайки любезно на Валентин още пица. Той продължи да омита вечерята си сякаш не беше ял с векове.

Валентин почисти доматения сос от устните си със салфетка и глътна остатъка от содата като всеки друг смъртен на неговите години. Беше странно да видиш толкова младо момче с потенциал да бъде опасност. Очите ми бяха впити в него, уверявах се, че всичко, което захапваше, бе само пица.

— На гости ли си тук или ще останеш? — попита майка ми.

— На гости. Но градът наистина ми харесва — каза той, поглеждайки право към мен.

— На кого си на гости?

— Ъъъ… на леля ми, но не я познавате.

— От този град? Познаваме всички.

— Да, коя е тя? — попитах аз. — С удоволствие бих се запознала с нея.

Валентин спря.

— Оставете ни да ядем, — каза Били Момчето. — Гладни сме.

— Прав си, давайте, — каза майка ми с извинителен тон.

Момчетата продължиха да се тъпчат с пица, докато аз наблюдавах всяка тяхна хапка. За първи път в живота си аз бях тази, която зяпа глупаво.

— Побъркваш ме — каза най-накрая брат ми, отдалечавайки се от мен.

— Рейвън, да отидем в другата стая — нареди майка ми.

— Но…

Тя взе чиниите ни с наполовина изядената пица и заедно отидохме да седнем в гостната. През цялото време шпионирах Валентин, като постоянно наблюдавах с периферното си зрение, вампирската компания за пица на брат ми.

Мразех това, че Били вече не искаше жените от семейство Мадисън да треперят над него. Трябваше да ме послуша за Валентин. Започваше да ми напомня за някой, който не обича да приема заповеди, някой, който много добре познавах — някой, като мен самата.

По-късно същата вечер, докато мама и татко гледаха телевизия долу, се правех, че сгъвам кърпите в шкафа, докато Валентин си миеше зъбите в банята.

По едно време вратата най-сетне се отвори и Валентин се подаде от нея. Усмихваше се, зелените му очи проблясваха, изглеждаше отпуснат в новата си среда, докато не ме забеляза в коридора. Тогава ме погледна кръвнишки.