Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 37

Трябваше да измисля план. Александър бе на мили оттук, а аз дори не бях сигурна в местонахождението му. За съжаление той никога не носеше мобилен. Нямаше как да му кажа, че човекът, който търси, бе под собствения ми покрив.

Поех си дълбоко дъх. Опитах да впрегна мозъка си да измисли някаква стратегия. Не можех да напусна къщата докато имаше вампир, жадуващ за отмъщение, в стаята на брат ми. И все пак, ако изтичах долу, за да обясня спокойно на родителите си, че Били погрешно е поканил кръвожаден потомък на Дракула, вместо новодошло в града момче за приятел те сигурно ще си помислят, че дишам лепило.

Трябваше да се сама сблъскам с този проблем.

Заварих майка си в кухнята да слага полиетиленова покривка върху масата.

— Мамо, трябва да поговорим. Този приятел на Били, не може да остане.

— Защо не?

— Говори се, че навлича само проблеми.

— Благодаря ти за загрижеността, но не се притеснявам от едно единадесетгодишно момченце.

— Ние едва познаваме това хлапе. Той е непознат.

— Какво има да знаем? Изглежда възхитително и много чаровен. Мисля, че е добре за Били да разшири кръга си на приятелства. Да излезе от черупката си.

Били можеше да излезе не само от черупката си, ако Валентин останеше. Можеше да излезе и от ковчег.

— Имаш ли нещо против да сложиш масата? — попита ме тя, пълнейки пластмасова чашка с лед от хладилника.

Взех пластмасовите прибори и съдове от шкафа ни.

Тази игра още не беше приключила. Не бях готова да се огъна. Нямах избор. Трябваше да сваля картите си.

Машината за лед зашумя оглушително, докато мама пълнеше друга чашка с лед. Поставих ръка върху гранитния плот и се наклоних към нея. — Валентин мисли, че е вампир.

— Какво? — попита тя, поставяйки чашката на плота и започвайки да пълни нова.

— Валентин мисли, че е вампир — казах по-силно.

— Не те чувам.

Поставих ръка върху чашата. Няколко кубчета отскочиха от кокалчетата на ръката ми и паднаха на пода.

— Валентин трябва да си тръгне. Той си мисли, че е вампир, — повторих.

Майка ми спря. После се засмя, вдигна падналите кубчета и ги хвърли в мивката.

— Тогава трябваше да се сприятели с теб, а не с Били — отбеляза тя развеселено.

— Говоря сериозно.

— Сериозно? — попита. — Със същия този човек ли говоря, който на пет годинки се развяваше с черна пелерина из къщата, имитирайки Граф Дракула? Който на девет настояваше да пием малинов Куул-айд⁶, защото си мислеше, че прилича на кръв? Този, който само преди няколко дни си купи рокля за бала, която прилича на булчинска рокля на вампир?

Зяпнах с отворена уста. Туше! Straight Flush⁷-ът на майка ми тотално разби моя full house⁸.

— Мисля, че е чудесно, че Били приема някой, който е различен от него самия — продължи. — Някой, който му напомня за сестра му. Мисля, че трябва да се чувстваш поласкана.

Звънецът на вратата звънна.

Майка ми грабна двайсетачката, оставена на плота и изтича към входната врата.

— Пиците пристигнаха! — извика тя към горния етаж.

Момчето Били препусна надолу по стълбите, а Валентин бавно се спусна след него като призрачна сянка.