Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 36

После опитах да се разбера с мама, но тя не пожела да ми даде колата назаем. Сетих се, че ако взема колелото на Били, което имаше по-дебели гуми, можех да се срещна с Александър на гробището преди да е тръгнал към пещерата.

Почуках на вратата на брат си.

— Махай се! — чух да казва досадният ми брат.

— Искам да те помоля за една услуга — казах мило.

— Зает съм!

Бавно открехнах вратата. Обикновено светлата стая на брат ми сега бе тъмна, с изключение на единствената лампа на бюрото, която леко я осветяваше. Той седеше пред компютъра си и пишеше нещо на клавиатурата с една ръка, докато с другата държеше офортна⁵ надгробна плочка. За моя изненада имаше някой, който седеше на стола до него — при това не бе Хенри.

Замръзнах. До Били седеше слабо по-малко момче с бяла като мляко коса.

Ахнах.

Сякаш на забавен кадър, вампирът се извърна към мен.

Две стъклено зелени очи ме пронизаха.

Валентин изглеждаше сякаш е мъртъв от по-дълго, отколкото е бил жив. Имаше мрачно, смъртнобледо и почти красиво призрачно бяло лице с меки кървавочервени устни. Дългата му бяла рошава коса падаше върху лицето му. Излъчваше духовна сила и все пак някъде там имаше и намек за чупливост. Макар че беше три-четвърти от ръста ми и изглеждаше сякаш съвсем лек полъх може да го събори, нещо ми подсказваше, че има силата да се противопостави на цяла буря.

— Какво правиш тук? — попита брат ми, изправяйки се. — Не съм те канил.

— Трябва да говоря с теб, — казах твърдо с нисък глас.

Очите на Валентин ме пронизаха. Тръпки пробягаха надолу по гръбнака ми като тънки ледени висулки.

— Излез. Имам гости — нареди брат ми.

Били тръгна към мен, хвана вратата със слабите си ръчички и се опита да я затвори. Спрях я с кубинката си.

— Какво прави той тук? — прошепнах.

— Ще прекара нощта тук.

Сърцето ми спря. Ще прекара нощта? Брат ми очевидно не осъзнаваше кой или какво бе поканил да сподели стаята му.

— Не може да остане тук — предупредих го тихо.

— Аз не ти казвам кога Беки може да идва. От кога ми стана майка?

— Къде е Хенри? — попитах, печелейки време. — Не трябваше ли да поканиш и него?

— Остана при баба си.

Хвърлих поглед към Валентин, чиито зелени очи светеха към мен хипнотизиращо. Той облиза устни и светлината на лампата върху бюрото озари малките му вампирски зъби.

Сякаш милиони светлинки просветнаха в главата ми, когато осъзнах защо Валентин бе дошъл в Дулсвил. Джагър и Луна вече не искаха да отмъстят на Александър — искаха да отмъстят на мен, заплашвайки семейството ми. И изпращаха Валентин да свърши мръсната им работа.

— Престани да си пъхаш носа — рече Момчето Били.

— Но…

— Намери си личен живот! — извика той, както само малък брат можеше, и трясна вратата в лицето ми.

Момчето Били не знаеше, че и Валентин се опитваше да си намери живот — неговия.

Закрачих из стаята си, кубинките ми потропваха по черния мокет, докато държах в обятията си съскащото ми коте, което бе явно раздразнено от появата на новия ни съсед.