Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 31

— Ще си пожелая нещо.

— Сбъдва се само ако е на торта за рожден ден. Освен това ти ще можеш да виждаш, а аз не. Не е честно.

— Ще си затворя очите, обещавам.

— Не бързай толкова…

Отвързах черния дантелен пояс, който носех като колан на кръста си и хлабаво го завързах около главата му, нежно покривайки очите му.

— Сега сме на равно.

Александър изгаси последната свещ.

Потънахме в пълна тъмнина. Не можех да видя Александър, входа на пещерата или дори собствените си ръце.

Александър целуна обратната страна на дланта ми, бавно прокарвайки си път нагоре по ръката ми докато не достигна шията ми.

Замлъкнах са миг, после попитах:

— Каква е изненадата? Да не би да сме на свещена земя?

— Искаш ли да разбереш? — попита ме той с усмивка. — Изчакай за секунда.

„Изненада…“ — помислих си. — „Каква ли можеше да бъде?“

Почувствах как някой с топла длан хвана шията ми.

И тогава разбрах. Фантазията ми най-накрая щеше да се осъществи. Александър щеше да ме ухапе.

Сърцето ми заби срещу дланта му. Започнах да си представям новия си живот докато ръката му лежеше на най-жизненоважните ми вени.

Мечтата ми беше да се превърна във вампир и Александър да е този, който ще ме преобрази и на който ще принадлежа за цяла вечност. Но докато той докосваше шията ми изведнъж не бях толкова сигурна, че съм готова завинаги да се отдам на тъмнината. Мислите за родителите ми нахлуха. Беше едно да съм аутсайдер в собственото си семейство, защото съм почитателка на готиката, но щеше да е съвсем друго да съм аутсайдер, защото вече не съм смъртна. Нямаше да присъствам на семейните снимки или още по-лошо, нямаше да мога да ги виждам вече, за да запазя новата си самоличност в тайна. Сърцето ми заби толкова бързо, че почти болеше. Сякаш Александър можеше да усети душата ми с дланта си. Но не почувствах облекчение, дори от топлият му допир.

Представях си претенциозна и мрачна готическа церемония на дулсвилското гробище под блестяща лунна светлина с античен свещник и бокал сложени върху затворен ковчег и великолепния ми партньор вампир чакащ ме до средновековен олтар. Щях да държа букет от изсъхнали рози и да съм облечена в зловещо черна секси дантелена рокля, която да се вее зад мен, докато вървя през надгробните плочи. Щяхме да сплетем ръце и да вдигнем тост за съчетанието си, а когато съм готова Александър щеше да ме целуне по шията.

По този начин обаче не си го бях представяла — повратният момент в живота ми да бъде като изненада, на която дори няма да мога да виждам какво се случва.

Като че ли той знаеше точно какво си мислех — всяка моя мисъл преминаваше през ръката му. Кръвта ми кипна. Главата ми започна да се върти и ми се зави свят.

— Александър — нараняваш шията ми.

— Аз не те докосвам по шията — чух го да казва от разстояние. Опитвам се да си намеря раницата.

Аз ахнах. Като че ли времето спря.

Ако Александър не ме докосваше по шията, тогава кой го правеше?

Замаяният ми мозък се върна в реалността.

— Махни се! — извиках. — Остави ме!

Мятах ръце и крака удряйки нещо или някого. Чух как някой се препъна, а след това глухо тупна.