Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 32

— Александър — извиках. — Не сме сами!

Кой знае кой още се спотайваше в пещерата с нас. Може би на шега Тревър ни беше проследил. Или по лошо група малолетни или скитници обитаваха пещерата. Как биха могли един вампир и смъртната му приятелка да победят банда разярени злодеи или малолетни престъпници, които защитават територията си?

Умът и сърцето ми препускаха стремглаво. Едва успявах да си поема дъх.

— Александър — къде си? Не виждам нищо! — Продължих да се размахвам наоколо, но уцелвах само въздуха.

Точно тогава видях отблясък от светлина. Александър стоеше пред мен, а косата му беше разрошена от махнатата превръзка, с фенерчето в едната ръка и пояса в другата. Изтичах до него и се скрих зад гърба му. Грабнах фенерчето, за да го използвам колкото като оръжие толкова и като източник на светлина.

Сърцето ми продължи така да блъска сякаш иска да изскочи от гърдите ми. Осветих със светлината наоколо. Не видях никого. Бяхме сами.

Чух шум от плясък на криле. Александър посочи нагоре. Насочих светлината към един единствен прилеп, който висеше над мен, а зелените му очи пронизваха душата ми.

— Александър…

Внезапно прилепът литна към входа на пещерата.

Внимателно тичайки по хлъзгавия скалист под, гаджето ми и аз хукнахме през пещерата след крилатата твар.

Докато стигнем до отвора, прилепа беше изчезнал.

На земята точно до входа на пещерата нещо блестеше на лунната светлина. Александър вдигна блестящия предмет с бледата си ръка.

Беше един празен амулет.

Глава 9. Принцеса на бала

На следващата сутрин, преди първият звънец да бие, с Беки бяхме в главния офис. Аз седях със скръстени крака на стола на секретаря, държейки една стиропорена чашка с java³, докато Беки с желание копираше валентинки за бала.

Моята преди супер тиха и незабележима най-добра приятелка сега бе избрана от Комитета По Декорацията да си губи свободното време като доброволец. По някаква причина, беше решила да губи и моето време.

— Трябват ни поне още сто — каза тя, като извади купчина от розови сърца, от чекмеджето на копирната машина, преди то да се е препълнило, и ми ги връчи.

— Сто? — простенах.

— И след това ще трябва да ги изрежем.

— Това е първият път, в който с нетърпение чакам звънеца да бие — казах, поглеждайки нагоре към учудващо мудния часовник в офиса.

Всеки проблясък от копирната машина, беше като светкавица, поразяваща вече и без това болящата ме глава.

— Защо си толкова уморена? — попита Беки. — Да не би с Александър да сте стояли до късно, при условие, че днес е учебен ден?

Не можех да разкрия дори на най-добрата си приятелка истинската причина за умората ми. Не бе защото с Александър бяхме прекарали романтична вечер до късно, бе по-скоро защото се бях въртяла цяла нощ в леглото, мислейки за мъчителните събития в пещерата.

Бях раздвоена. Първо, наистина ли непознатата ръка на врата ми бе тази на Валентин? Още не бях сигурна, кой, или какво беше в пещерата с нас. И ако наистина е бил брата на Джагър, значи съм била просто на косъм от това да бъда нападната от вампир. И второ, когато мислех, че собственото ми гадже вампир е този, който ще ме ухапе, вместо да реагирам така, както си го бях представяла аз се паникьосах. Явно не бях толкова готова, колкото си мислех, че съм.