Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 30
Елън Шрайбер
— Как изобщо виждаш къде сме? — попитах го аз.
Александър изглеждаше напълно уверен в себе си. Спря колата и включи на първа.
— Помислих си, че може да отделим време, за да се насладим на нещо ново — каза, когато слязохме от мерцедеса.
Александър грабна раницата си и я метна през рамо. Хвана ръката ми и ми подаде едно фенерче.
Един до друг тръгнахме през поляната като избутвахме високите треви от пътя ни.
В тъмнината едва успях да различа нещо, което изглеждаше като хълм, докато Александър не ме накара да светна с фенерчето към него.
Хълмът имаше огромен отвор, пещера.
— Мислех, че това е просто градска легенда! — ахнах. Почувствах се сякаш бяхме двама изследователи открили нов континент.
— Чувала съм, че за посвещаване в тайно братство децата изкарали нощта тук никога не са се завърнали — клюкарствах аз. — Но никога не съм предполагала, че наистина съществува.
Хванах се за колана на Александър и го последвах в пещерата. Той можеше да види къде отива в тъмнината, но предвидливо беше взел фенерчето и сега осветяваше пътя заради мен.
Влязохме в чудовищния отвор на пещерата и усетихме влажния й плесенясал мирис и отчетливо хладен въздух. Каменистия под беше мокър и Александър ме водеше като избягваше всякакви изпъкнали ръбове. Прокарах свободната си ръка през стената на пещерата. Някой участъци бяха равни, други изровени и покрити с дупки, а трети покрити с мъх.
Докато Александър ме водеше по-надълбоко в пещерата можех да чуя далечния и успокояващ звук от капеща вода. Когато освети със светлината над нас видях огромния таван отрупан със сталактити, висящи като гигантски вампирски зъби.
Александър ме поведе към сухо място и ми подаде фенерчето. Наблюдавах го докато отвори раницата, извади от нея свещи и ги подреди около нас. Една по една ги запали обграждайки ни с кръг от светлина.
— Това е най-романтичното нещо, което ми се е случвало! — казах му.
От светлината на свещите сталактитите и сталагмитите хвърляха сенки по стените на пещерата, които изглеждаха два пъти по-големи от тях. Страшно ми харесваше.
Александър извади няколко сандвичи и соди от чантата. Пихме, целувахме се и се смяхме.
Докато Александър прибираше опаковките в раницата си чухме плясък на криле над нас и забелязахме няколко летящи прилепа високо горе.
— Те влизат и излизат през нощта за храна — каза Александър.
— Възможно ли е Валентин да е един от тези прилепи?
Александър не отговори.
— Разкажи ми още за Валентин — полюбопитствах, облягайки се назад на лакти.
— Представи си само. Водя красиво момиче в романтична, осветена със свещи пещера, а тя иска да говорим за много по-млад от мен мъж.
— Прав си — прошепнах, флиртувайки. — Нека да поговорим за нас.
— Нека помълчим — каза ми той нежно.
Тогава, една по една Александър изгаси свещите докато не остана да свети само една.
Спря на последната, като се взираше в мен със секси усмивка, докато светлината хвърляше танцуващи сенки по красивото му лице.