Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 33

Така или иначе, изненадата на Александър и романтичната антрактна вечер на свещи в пещерата беше провалена.

„Ще го запазя за друг път“ — беше всичко, което каза след като ме закара вкъщи.

— Не спах — най-накрая признах на Беки. — Винаги съм превъзбудена след среща с Александър.

— Не е ли страхотно? — каза със сияйна усмивка. — Не само ще ходим на бала, но и помагаме с декорацията? Кой би предположил?

Как можех да се вълнувам от хартиените сърца, когато собственото ми пулсираше толкова силно? Най-важният бал на годината беше на километри от мислите ми. А умът ми бе изцяло зает с предположения за местонахождението на Валентин.

Дженифър Уорън, раздразнителната студентка-мажоретка, която бе откраднала роклята ми за бала точно пред въгленово-черните ми очи, влезе бавно през вратата на офиса облечена в червено-бяло плисирана пола и потниче в тон с униформата и руса опашка поклащаща се зад гърба й. Поздрави работещите в офиса и се насочи право към нас.

Дженифър беше най-добра приятелка на Хедър Райън, снобката с обувки Прада. Предположих, че двете отчаяни последователки на модата си споделяха, но се надявах, че тази сутрин още е прекалено рано за друг сблъсък за дизайнерски токчета.

Дженифър ме игнорира и се обърна към Беки.

— Ти ли си доброволката, която прави валентинките за бала?

Беки се изправи като балерина. Очите й светеха, а лицето й се изчерви като ябълка, сякаш току-що кралицата на Англия я бе поздравила. Очаквах как всеки момент най-добрата ми приятелка ще й направи реверанс.

— Казвам се Беки — каза тя игнорирайки копирната машина зад нея.

Джени показа една искряща усмивка.

— Виждам, че вече имаш голям напредък — отбеляза тя, с истинско удоволствие. — Мислех, че ще започнат да се правят чак утре.

— Беки е олицетворение на ранобудността — направих й комплимент.

Джени бе застанала като поп звезда, а копирната машина като нейните папараци.

— Винаги ползвам най-доброто — каза тя, горда от новата си последователка.

Беки сияеше така сякаш беше избрана за Кралица на Бала, вместо за правене на хартиени ксерокопия за едни танци.

Както и да е, беше ясно защо най-добрата ми приятелка наистина се усмихваше. Не само че Беки се срещаше с Мат Уелс, футболен играч, но постепенно започваше да се вписва в компанията на мажоретките и студентите. Бях изненадана колко лесно допреди срамежливата Беки беше приета в обществото, а аз оставах вече сама извън него.

— И Рейвън помага — добави радостно Беки.

Джени ме изгледа така, сякаш бях кал, която бе намерила под искрящо белите си мажоретни гуменки след някой мач по време на дъжд.

— Ъхх… позволи ми да ги взема — каза Джени, взимайки купчината от ръцете ми. — Ще започна да ги изрязвам в занималнята.

Това беше приноса ми към декорацията на бала — държах на ксерокопираните валентинки цели десет секунди.