Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 16

Бих дала всичко, за да прекарам вечността с Александър в таванската му стаичка, в уютния ни ковчег. Но това си имаше цена. Трябваше да кажа „сбогом“ на всичко, което познавах и обичах — родителите ми, най-добрата ми приятелка Беки, дори и на момчето Били.

И освен това щях да заменя смъртните си отмъстители с безсмъртни. Почудих се дали като вампир, щях да съм по-близка със семейство Максуел. В подземния свят, като изключим Александър, вероятно щях да се окажа дори по-самотна отколкото сега в Дулсвил.

Излегнах се в леглото си, а Кошмар се сви в краката ми, докато аз правех бегли скици на Валентин в дневника си Оливия Ауткаст. Приличаше на анимационен герой, със стърчаща бяла коса, татуировки и пиърсинги.

Над него, нарисувах един прилеп със зелени очи. Замислих се къде би могъл да спи един единадесет годишен вампир през деня — може би в гробището на Дулсвил? Или в някое таванска стая на някоя стара църква? А може би се криеше в купчините листа в Оукли Уудс. Почудих се и какво може да прави през нощта сам в града — да шпионира разни смъртни, да търси свободни къщички на дърветата или да набелязва бъдещата си плячка? Но после се замислих колко самотен трябва да е Валентин без родителите си, изолиран от приятелите и закрилниците си. Дали не е избягал от къщи? Защо не бе с Джагър и Луна?

После нарисувах и Джагър — синьозелените му хипнотични очи, татуировката му на череп, бялата му коса с кървавочервени краища. Над него, направих скица на прилеп с пронизващи синьозелени очи. Почудих се какво ли наистина искаше Джагър от живота. Беше ли се върнал в Румъния, за да хапе вратовете на тийнейджъри, излезли по клубовете през нощта? Дали наистина искаше да стане футболна звезда, както Луна ми бе доверила, по същия начин, по който жадуваше за кръв?

Нарисувах образа на Луна. Готическата принцеса-фея, с дълга бяла коса и кукленско сини очи, пременена в тясна черна рокля и розови гумени гривни, с колие, плътно около врата й, и розови кубинки. Над нея нарисувах прилеп с морскосини очи. Тя бе сродната ми душа. Представих си я в Румъния, в някой подземен клуб, мигащите светлини проблясвайки срещу нея като малки духчета, докато тя танцува през цялата нощ, правейки се на разсеяна за красивите купонджии около нея, чакайки за идеалния момент да спре и да впие зъби в избрания от нея.

Тя бе свързана с брат си Джагър, но някой ден щеше да се обвърже с друг вампир за вечността.

Луна наистина ме бе приела за вампир. Правеше комплименти за стила ми, вместо да се отвращава от него като всички останали.

Но връзката ни бе изградена главно върху лъжи. Аз я бях убедила, че принадлежа към Подземния свят, а те ме бе заблудила, че желае Тревър, докато всъщност искаше Александър през цялото време.

Предполагам, че в самозаблуждението си, бяхме една за друга.