Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 15

Изпратих гаджето ми до колата на Джеймсън.

— Утре по залез трябва да сме при къщичката на дървото — каза ми той, подпрян на Мерцедеса.

Александър докосна бузата ми с опакото на бледата си длан, и после хвана брадичката ми. Наведе се да ми подари една дълга целувка за лека нощ.

Гледах го как изчезва надолу по улицата, на път за таванската си стаичка. Щеше да прекара нощта, слушайки музика и рисувайки, докато не стане време отново да легне в ковчега си.

Отворих вратата на стаята си и как видях котето ми Кошмар да съска, качено на лавичата ми с книги. Бях взела в ръцете си и нежно милвах нослето й, когато чух писък. Идваше от стаята на момчето Били.

Оставих Кошмар на леглото си и хукнах по коридора, когато момчето Били излетя от стаята си и се блъсна в мен.

За малко да ми изкара въздуха.

— Махни се от мен, глупако! — изкрещях. — Какво ти става?

Момчето Били не проговори, вместо това посочи към стаята си. Вратата бе останала открехната. Изскърца, когато леко я бутнах, за да се отвори.

По начина, по който пищеше, очаквах да видя труп.

Но всичко изглеждаше точно на мястото си — дрешника, килера, леглото му всичко си бе подредено.

— Какво ти става? Пищеше като момиче!

Той поклати глава и продължи да сочи в към бюрото с компютъра си.

— Ей там.

Допълзях до там и огледах.

— Да, това и мен би ме изплашило — казах, като му показах учебника по алгебра. — Все пак си само пети клас.

— Не, отвън…

Надникнах към задния двор. Можех да видя люлката и татко, който прибираше градинския маркуч. Отстъпих назад. Тогава, с крайчеца на окото си, видях нещо да се движи. Висящ надолу с главата от горният перваз на прозореца, имаше един жив прилеп. Две кръгли светещи очи ме пронизаха. Не можех да помръдна.

Точно тогава се появи майка ми.

— Бях в мазето и чух някой да крещи.

Обърнах се и видях момчето Били да клати глава енергично зад гърба на майка ми.

Погледнах пак към прозореца, но прилепът вече го нямаше.

— Какво става? — почуди се мама на глас.

— Нищо — казах. — Просто Били вече се страхува и от сянката си.

— Беше прилеп! — запротестира той. — Имаше зелени очи!

— Прилепите нямат зелени очи! — възрази мама.

— Този обаче имаше и зяпаше право в мен — настоя брат ми.

— Сигурно е заради цялата тази сода, която погълна, — започнах — комбинирана с шоколадовата мелба, която изяде в Клуба по крикет. Размътили са мозъка ти.

— Нека да се успокоим — нареди майка ми. — И двамата трябва да поспите малко преди училище.

Тя отиде до прозореца и надникна навън. После сви рамене и дръпна пердето. Изключи лампата на бюрото.

— Ето, всички сенки изчезнаха.

Момчето Били ме приклещи в ъгъла до вратата, докато майка ми слизаше надолу по стълбите.

— Знам, че и ти го видя — каза той. — Това, че не каза на мама, не означава, че ще успееш да го хванеш. Това нещо няма да стане новия ти домашен любимец.

— Не се безпокой. Няма да мога да си позволя да го храня — казах аз искрено и го избутах от пътя си.

Същата нощ спах по-неспокойно от обикновено. Не беше само заради дрямката в ковчега на Александър, която бе объркала режима ми, просто бях въодушевена. Аз, Рейвън Мадисън, бях прекарала деня, сгушена в ковчег, с гаджето си вампир. Исках да го изкрещя, колкото ми държат дробовете! Отидох до прозореца и се взрях в непрогледния мрак. Не исках да съм сама.