Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 17

Сигурна бях, че Александър можеше да нарисува вампирите така, все едно гледаш снимка, но и аз бях способна да уловя душата им. Образите ме гледаха сякаш бяха живи. Затворих дневника си, оставяйки разделителя на семейство Максуел и насочих мислите си към утрешния ден, когато двамата с Александър най-сетне щяхме да имаме възможност да сложим край на нашествието им в Дулсвил.

Глава 5. Къщата на дървото

На следващото утро, коридорите на гимназията бяха украсени с постери за наближаващия бал. Знаци, които гласяха VIVA LAS VALENTINES, както и доста червени, бели и розови сърца заемаха стените на класните стаи и фоайета.

Аз тъкмо натъпквах няколко учебника в шкафчето ми, докато Беки започна да залепя снимки на нея и Мат в паспортен формат.

— Тези ги направихме в събота вечерта, когато ходихме на кинопрожекциите. Не са ли много готини?

Погледнах четирите фотоса — на първата Мат беше обгърнал с едната си ръка Беки, на втората и двамата бяха със затворени очи, на третата, той я целуваше по бузата, а последната и двамата бяха лъснали с бляскави усмивки като за някое тийн списание — всички снимки, до една представляваха влюбената двойка.

Аз се загледах в моето шкафче — облепено с изрезки от списания за Трент Резнър, Мерилин Менсън, Виле Вало… а снимката на човекът, който означаваше най-много за мен липсваше.

— Мислех си, че досега все ще имаш някаква снимка на Александър — каза Беки.

— Аз също — признах. Това беше преди да разбера, че е вампир, искаше ми се да кажа. — Той е много срамежлив, когато го снимат.

— Няма начин. Толкова е красив, може да бъде модел.

Аз се вгледах в най-добрата ми приятелка, чието обикновено закръглено, но свежо лице, сега сияеше повече от всякога. Винаги тиха и умислена, сега, когато се срещаше с Мат, вече бе набрала доста по-голяма доза увереност.

Винаги бях споделяла тайните си с Беки. Умирах да й призная истината за Александър — защо нямах снимка на него, защо той не посещаваше гимназията, както и защо са го виждали само през нощта. Да нося тази тайна със себе си бе по-тежко бреме отколкото раница, пълна с учебници.

Беки беше толкова щастлива с гаджето си — снимаха се заедно, взимаха филми под наем, тя гледаше как той играе футбол. Аз винаги бях жадувала нещо повече — да летя, да живея в тъмнината, да съм завинаги свързана със сродната ми душа. Но в този момент осъзнах, че всъщност, това което исках бе да съм като всяко друго момиче, което бе имало късмета да се влюби и бе получило възможността да лепи снимки на гаджето си в шкафчето си.

— Взе ли си рокля за бала? — попита Беки, връщайки ме в реалността.

— О… ами…

— Не мога да повярвам. Ние имаме срещи за бала!

— Ами да…

— Няма ли да ходиш? — попита тя объркано.

— Не, аз само…

— Още не си поканила Александър? — предположи тя. — Следващият уикенд е.

— Разбира се, че го питах — бързо отвърнах аз. — И той каза, че не би го пропуснал за нищо на света.

Тя се усмихна облекчено.

— Вчера двете с майка ми избрахме една рокля и я запазих. Ще ходя да я взимам след училище. Искаш ли дойдеш?