Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 18

— Бих искала, но трябва да се срещна с Александър и брат ми. Дълга история…

— О, няма нищо — каза тя, опитвайки се да прикрие разочарованието си. — Може би някой друг път.

— Но нямам търпение да видя роклята ти. Знам, че ще изглеждаш възхитително в нея.

Тя светна, сякаш и бях казала, че е спечелила конкурс за красота.

— Как изглежда твоята рокля? — попита тя на свой ред. — Освен, че е черна?

— Рокля? О, да. Предполагам, че ще трябва да си купя една — отвърнах аз, когато първият звънец изби. — Но къде в Дълсвил мога да си намеря рокля?

Двамата с Александър пристигнахме в къщата на Хенри, за да открием задния двор празен — без никакви деца там — вампири или хора.

— Бързо, да проверим къщата на дървото, пред брат ми и Хенри да се появят.

Ние минахме покрай басейна, шезлонгите и верандата, които бяха осветени от лампите на двора, и тихо тръгнахме към сенките, в които се криеше къщата на дървото.

Държах се за катарамата във форма на куршум на колана на Александър и го следвах през тъмнината. Останах при корените на дървото, докато той опипваше тревата.

— Чакай тук — каза той, пресягайки се за стълбата.

Аз скръстих ръце като бебе.

— Искаш да кажеш, че ще ме оставиш тук сама?

Той поклати глава.

— Добър въпрос. Стой близо до мен и внимавай.

Той протегна ръка да ми помогне, и аз пристъпих към стълбата в тъмнината.

Александър ме следваше бързо и почти плътно долепен. Когато стигнехме къщата, аз се запътих към вратата, но за съжаление открих повече ключалки отколкото в един средностатистически нюйоркски апартамент.

— Може би има комин, по който да сляза — казах аз отчаяно.

Александър се опита да разбие вратата. Опитах се да надникна през прозореца, но пердетата бяха спуснати.

— Ще ми отнеме само секунда — убедено каза той. — После ще отворя вратата за теб отвътре — предложи той.

Изведнъж чухме звука от задръстеняците, идващи откъм басейна.

— Сега трябва да почакаме — каза ми Александър. Той се наклони към перилата на къщата на дървото, погледна към задния двор, докато аз набирах кураж да подхвана единствената тема, за която бях премълчавала всичко, още откакто той ме бе взел от къщи.

Нямах много време. Гласовете на задръстеняците се чуваха от все по близо.

— Трябва да те питам нещо… — започнах аз.

— Да? — той се вгледа в мен с очите си в цвят на разтопен шоколад, а копринената му черна коса се вееше около лицето му.

Аз си поех дълбоко въздух. Нямаше проблем да търся призраци или да си правя пикник в гробището, но когато ставаше дума за изливането на душата ми, храбростта ми бе пресъхнала. И дори въпреки че двамата с Александър излизахме от месеци, усещах, че мога да загубя много повече, отколкото ако току — що го бях срещнала.

— Е, това е нещо, което ще сметнеш за много глупаво. Особено след като вече отидохме на Снежния Бал и си беше чиста катастрофа.

— Не казвай това. Все пак танцувах с теб.

Единственият хубав спомен от вечерта беше когато двамата с него танцувахме в салона на гимназията — изкуствените ледени висулки висяха от тавана, фалшивите снежинки се сипеха, изкуствен сняг покриваше земята и меко валеше от гредите от покрива.