Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 59

Фран разплете пръсти и постави длани на масата.

— Да се върнем на казаното от мен. Ние сме озадачени от факта, че изглежда, никой не е помислил, че след като стрелолистът е готов, ти може да го използваш и да се опиташ да избягаш.

— Не са го допускали, мадам. Те ме предупредиха, че ако се опитам да го направя, ще ме свалят от небето.

— И ти им повярва? — каза оценител 4, жената, която седеше отдясно на председателката.

— Имах всички основания за това, мадам — отговори Стив. — Вече бях свален със стрела от арбалет… и видях как по-голямата част от моето отделение от борда на „Дамата“ беше избито по същия начин.

— И все пак това не те е спряло — отбеляза Фран. — Ти самичък си надвил двама пазачи и си убил трима други, които са се опитали да те спрат да отлетиш.

— Имам висока оценка по бойно майсторство в близък бой, мадам.

— Да — каза Фран. — Всички знаем колко си способен, Стив. Но е нормално, след като… според твоите собствени показания… Плейнфолк охраняват селищата си, да те попитаме как си могъл да направиш всичко това, да откраднеш нещо, което те са смятали за изключително важно, и да си тръгнеш, без да се вдигне тревога или без никакъв по-нататъшен опит да те спрат?

Стив сложи ръка на сърцето си и излъчи почти осезаема аура на искреност.

— Точно така стана, мадам. Кълна се в Генералния президент. — Останалите думи се изплъзнаха преди той да може да ги спре. — Предполагам, че не очакваха да избягам през нощта.

Осемте оценители се спогледаха, след това върху видеоекрана на Фран светна искане за допълнителен въпрос.

Фран зададе въпроса, който всички искаха да поставят пред Стив.

— Защо през нощта, Стив?

Стив знаеше, че не трябва да се колебае.

— Защото Плейнфолк всъщност не правят нищо през нощта. Когато са застрашени, те преместват селището си под прикритието на тъмнината, но… от онова, което видях… те не се бият през нощта. Когато се стъмни, всичко ляга да спи… дори повечето от стражите.

Фран позволи на оценител 5 — мъжа, седящ от лявата й страна — да зададе въпрос.

— Нека си изясним нещо. Да не искаш да кажеш, че ако ги нападнем през нощта, ще ги сварим неподготвени?

— Сър, няма да е правилно да създавам у вас впечатление, че това ще е лесна победа, но мисля, че ще е правилно да кажа, че ще се постигне елемент на изненада.

Осемте оценители реагираха с различна степен на възбуденост и учудване. Оценител 5 се обърна към Фран:

— Мадам… разбирате ли какво означава това? Може би това е откритието, което търси Федерацията. Мисля, че веднага трябва да го съобщите на изпълнителния орган на Амтрак!

Фран кимна.

— Споделям вашето вълнение. Но нека не избързваме. Знам, че имаме уреди за нощно виждане и други инфрачервени оръжия, но вие, изглежда, изпускате факта, че много от нашите хора също се плашат от тъмното. Аз обаче съм сигурна, че можем да преодолеем този проблем. — Тя се обърна към Стив. — Трябва да ти благодаря за тази ценна информация… въпреки че ти трябваха четири дни, за да я разкриеш.

Стив прие смирен вид.

— Мадам, за оправдание мога само да кажа, че може да е станало точно поради онова, което вие току-що казахте. Аз също зная как се чувстват повечето от нашите хора на тъмно и предполагам, че просто не съм оценил истинското значение на този факт. И с толкова много други неща, които имах да ви кажа…