Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 57

Председателката заби нокти в дланите си.

— И научи ли ги?

Лъжата дойде съвсем лесно.

— Не, мадам. — Той се усмихна. — Щом планерът беше завършен, избягах с първия полет.

По-голямата част от деня беше запълнена с въпроси и отговори как е проектирал и изработил стрелолиста и в частност — степента на участие на мютите.

Оценител 3, който беше напрегнат през цялата седмица, отново избухна.

— Направо не мога да повярвам на ушите си, момче! Да не искаш да ни кажеш, че си научил онези диваци как да строят планери?

— Не, сър — отговори Стив. — Не съм ги учил да правят нищо. Само им дадох възможност да приложат уменията, които те вече притежават. Умения, които ние напълно пренебрегваме… или за които дори не сме знаели. Ако ще преследваме целта си да си отвоюваме повърхността, не трябва да подценяваме способностите на мютите…

Оценител 3 го прекъсна:

— „Подценяваме“?! По дяволите, момче… ти току-що призна, че си повишил техните способности! Това, което си направил, е равносилно на предателство!

— Не, сър — твърдо каза Стив. — Вие неправилно разбирате положението. Повтарям: не съм ги учил на нищо. Нашата сегашна оценка на уменията на мютите е съвсем неправилна. Ако не кажа на този съвет какво съм видял… ако премълча, с цел да не си създам неприятности… това ще бъде предателство. Тогава ще заслужавам да бъда наказан, защото съм предал всичко, в което вярвам.

Тъмнокосата председателка погледна съдебен оценител 3.

— Съгласна съм. — И се усмихна одобрително на Стив. — Ние приветстваме твоя кураж и твоята честност.

„Адски правилно“ — помисли Стив.

Оценител 2, една жена, която беше говорила малко през целия ден, се наведе напред.

— Стив, мина ли ти през ума, че тези „умения“, за които говориш… и от които, изглежда, си много впечатлен… могат да са част от инстинктивно поведение? По същия начин, по който други надземни животни са родени със способност да ловуват… и птиците и влечугите знаят как да летят или плуват, да строят гнезда, в които да отглеждат малките си?

Председателката се усмихна.

— Мисля, че Стив не смята мютите за животни.

Стив знаеше, че е на опасен терен, но се почувства задължен да отговори.

— За съжаление, мадам, Федерацията не описва мютите като животни. Те са категоризирани като полухора.

— Правилно — отговори Фран. — Това означава по-малко от хора. Това означава, че те никога не могат да се изравнят с нас… или ти оспорваш и това определение?

— Не, мадам.

— Радвам се да го чуя. Продължавай с твоята история.

Като редактираше истинската последователност на събитията, Стив описа неуспешния опит да задвижи стрелолиста с мотора от един от разбитите „Скайхок“ и решението си да лети без мотор. И как, след като е завършил планера, е надвил двамата пазачи през нощта и се е бил и е убил още трима мюти, преди да скочи и да отлети към свободата.

Разказа историята добре. Фран слушаше очарована златокосия обвиняем.