Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 60

— Да — каза Фран. „Разбирам защо хората се поддават на измама от тази очарователна усмивка, от това силно, честно лице, от този открит, нетрепващ поглед. Очите ти, Брикман. Ти си умен. Ти правиш всичко, за да се скриеш зад тях, но аз все пак мога да те видя. Прави са за теб, Брикман. Ти имаш възможности. Но ти е необходима много повече практика. Може би само няколко частни урока…“

Тя сключи отново пръсти, огъна ги назад и напред после постави лакти на облегалките на стола и подпря брадичката си с показалец.

— Нека се върнем на бягството. Приемам обяснението ти за лесния достъп до стрелолиста, но… когато си излетял… е било почти светло. Никой ли не видя твоето отлитане? Никой ли от онези воини с орлови очи от околните постове не стреля по теб?

— Не, мадам. Аз бях радостен, разбира се, че не стреляха, и също като вас намерих това за малко странно. Може би беше свързано с факта, че по това време двамата летописци не бяха в селището. Както вече споменах, племето винаги изглежда по-сплотено, когато те са наблизо. — Стив спря, сякаш да обмисли какво да каже. Всъщност беше пресметнал всичко. Досега — с изключение на непредвиденото разкриване на странния навик на стария мют да се уединява през нощта — всичко вървеше по план. Началото беше малко мъчително, но той се беше възстановил блестящо. „Напред и нагоре, Брикман.“

— Един техен отряд ме проследи, но аз бях високо и скоро те изостанаха в планините. Оттогава и особено през последните няколко дни се чудех защо се отказаха толкова лесно… и преди всичко защо допуснаха да построя стрелолиста.

Фран повдигна вежди.

— И?…

— Мадам, единственото, което можах да измисля, бе, че са искали да избягам. Затова не ме убиха още в началото, когато паднах в нивата. Искали са да донеса едно послание.

— И какво е това послание, Стивън?

— Талис…

— Достатъчно! — грубо го прекъсна Фран, натисна един бутон на видеото и каза в микрофона на масата: — Пренавийте лентата и ми дайте апаратура за редактиране. — Гласът й беше твърд, властен, съвсем различен от този, с който беше водила заседанията през последните няколко дни. Беше интересно да видиш как маската пада. Смразяващо и в същото време вълнуващо.

Очите на Стив срещнаха нейните. „Прав бях — помисли той. — Ти си от Семейството!“

Фран отвърна на погледа му. „Сега той знае. Знае!“

Фран бързо пренави част от лентата, после натисна клавиша „Стоп“ и включи на възпроизвеждане.

— „… един техен отряд ме проследи, но аз бях високо и скоро те изостанаха в планините. Оттогава и особено през последните няколко дни се чудех защо се отказаха толкова лесно…“

Фран натисна клавиша „Стоп“, след това премина на запис и се обърна към Стив.

— Благодаря, Стив. Всички бяхме много впечатлени от твоя подробен и изключително интересен разказ. Тъй като няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито. Съветът се оттегля да разгледа показанията ти и искането ти за повторно назначение в надземно бойно отделение.