Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 61

Когато оценителите станаха, Стив скочи от стола и застана мирно. Никой не се обърна да го погледне. „За какво, по дяволите, беше всичко това“ — чудеше се той? Беше прав за тъмнокосата дама. Тя беше Семейството. В известен смисъл това беше комплимент. От онова, което беше казал вуйчо Барт, беше ясно, че неговото връщане е толкова приятно, колкото повреда в главния реактор. При дадените обстоятелства не беше изненадващо, че Първото семейство е назначило специален човек по неговия случай… но защо тя се беше паникьосала при споменаване на пророчеството за Талисмана?

Двама военни полицаи го заведоха до съседната столова и го оставиха да изпие чаша КорнКолд с лед през сламка, докато те разговаряха с друга двойка седнали наблизо чорбари. Стив взе бургера си с боб и се насили да го изяде. Преди да попадне в плен при мютите храната във Федерацията му беше харесвала, понеже не познаваше нищо друго. Мютската храна беше отвратителна на вид, но след като гладът го беше принудил да преодолее началното си отвращение, той толкова бе свикнал с нея, че сега небцето му не можеше да се пренастрои на безвкусната храна в трапезарията. Беше апетитна почти колкото стара подметка.

— Нещо против да ти правя компания?

Стив вдигна глава и видя Чизъм. Държеше табла с храна.

— Заповядай…

Чизъм сложи таблата на масата, седна до Стив и погледна часовника си. Беше дванадесет и пет.

— Днес сте свършили рано.

— Да — изръмжа навъсено Стив. — Сигурно съм казал нещо, което не трябва. — Той се намръщи. — Съветът се оттегли да вземе решение.

— Как мина?

Стив вдигна рамене.

— Добре. — Само дето не беше добре. Той беше планирал да стигне до кулминационната точка на своето свидетелство за прекараното време в плен с разкриване на пророчеството за Талисмана. Да събуди любопитството на оценителите със съдържанието на стиховете, които бяха предсказали ешелоните и планеристите столетия преди Федерацията да беше предвидила тяхното използване, беше се надявал да убеди съвета да приеме свидетелството му за магията на мютите. Но темата очевидно беше табу. Защо иначе споменаването на пророчеството беше изтрито от лентата и разпитът набързо бе приключен? Това можеше да означава само едно — Първото семейство вече знаеше за пророчеството, което, на свой ред, означаваше, че те не само знаят за летописците, но също и за повелителите, пророците и магията. Точно както подозираше той. И не само знаеха, но и ги приемаха като истина.

Но как щеше да се отрази това на собствената му съдба? Беше ли подобрил шансовете си за връщане на служба и повишение? Или щеше да свърши в някоя шахта, защото знае прекалено много? По дяволите… Стив не обичаше да изпада в такава безизходица. Обикновено комбинативният му ум винаги намираше изход от съществуващите ситуации и предвиждаше опасните области. Нещата можеха да изглеждат безкрайно сложни, но винаги имаше спасителен изход. И той се гордееше със способността си да го намира. Този път обаче беше попаднал в клопка, която не беше предвидил.