Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн
Патрик Тили
Annotation
След стотици години сражения — с използване на модерна технология срещу първобитни хора, които, изглежда, притежават свръхестествени сили — Федерацията все още е далеч от приключването на битката с мютите. Един самотен летец е замъкнат в един от нейните подземни бункери — дори самото съществуване на този младеж е предизвикателство към господстващата мъдрост на Първото семейство. А съдбата му ще определи бъдещето както на Федерацията, така и на мютите…
Патрик Тили
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
info
notes
1
2
3
4
5
6
Патрик Тили
Първото семейство
На моите синове Пиер-Андре, който реши проблема с ешелоните, и Бруно-Кристиан, чиито снимки ми дадоха ключа към повърхността на земята.
Молитва на трекера
(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)
Слава на Водача!
Всевиждащ Отец, Водач и Мъдрец.
С ръка на сърце ние те възхваляваме и поздравяваме.
Слава на Първото семейство!
Дар от Миналите векове, Управници до края на Времето,
Основа на Амтрак и Основатели на федерацията,
Пазители на Земния екран,
Избрани Спасители на Света със синьото небе,
Създатели на Светлината, Работата и Пътя,
Пазители на Знанието, Мъдростта и Истината,
в които са въплътени Седемте големи качества,
от чиято свещена кръв на живота
произтичат нашите животи
Всевиждащ Отец, Водач и Мъдрец,
Пръв между Избраните, Създател на Живота.
Този ден, който си ни дал, посвещаваме на теб.
Нека мъдрите ти съвети направляват мислите ни,
нека силата ти укрепи ръцете и сърцата ни,
за да можем да поразяваме онези, които се противят на волята ти.
Учи ни да следваме славния пример
на минитмените и форейджърите,
за да можем да ти служим по-добре през всичките си дни.
Живота, който си ни дал, ти предлагаме с радост.
Използвай го както желаеш,
за да можем със смъртта си да почетем твоята голяма жертва
така, както ти ще почетеш нас
при Окончателната победа.
Амин.
Глава 1
Дийк Хейуд се облегна на стола, сплете пръсти на тила си и се прозина. Погледна с едно око цифровия дисплей на един от многото телевизионни екрани, които го заобикаляха, за дата и час: 17:20, 14 ноември 2989 — още четиридесет минути до идването на Глен Уайлър, който щеше да поеме наблюдението. И още единадесет години до края на столетието: 3000 година от новата ера; дългоочакваният момент, когато според Първото семейство федерацията Амтрак щеше да си върне света със синьото небе. Дийк не вярваше, че ще се случи през неговия живот. Тази мечта, както и много други задачи, изоставаше силно от графика. Той много внимаваше да запази тези мисли за себе си. Не беше здравословно да се правят каквито и да било коментари за недостатъци в работата на Федерацията. Също като на всички трекери, на Дийк непрекъснато му беше втълпявана една основна истина — „Само хората се провалят; не и системата“.
Пултът, който Дийк трябваше да наблюдава по време на дежурството си, беше тристранен, с двадесет и четири телевизионни монитора, наредени в два реда, свързани с дистанционно контролирани камери, монтирани на върха на наблюдателна кула без прозорци. Те бяха вечно наблюдаващите очи на попътната база. Чрез тях Дийк и другите видеокомуникационни оператори извършваха непрекъснато наблюдение на околността — двадесет и четири часа на ден, 365 дни в годината. Целта беше да се осигури ранно предупреждение за нахлуване в района на вражески елементи — въоръжени банди мюти, постоянните врагове на Федерацията. Не беше необходимо дежурният непрекъснато да седи пред екраните. Всяка камера имаше анализатор на образ и беше програмирана да реагира на определени форми и движения. Камерите познаваха наблюдаваната площ до последното камъче и ако видеха нещо на четири или на два крака, или скала, или храст, които са се преместили, алармираха дежурния оператор с аудио-видео сигнал.
