Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 58

— Да не искаш да кажеш, че си скочил от върха на онази скала, без да си извършил предварителен полет?

Стив наведе глава със скромна усмивка.

— Рискът не беше толкова голям, мадам. Аеродинамиката беше любимият ми предмет в Академията.

„Да, знам — помисли Фран. — Получил си отлична оценка. Както и на всички останали изпити…“

На последния разпит Стив отново застана мирно, когато членовете на съвета влязоха и младата председателка зае мястото си. Макар да беше ясно, че много от неговите наблюдения са противоречиви, Стив беше уверен, че е постигнал баланс между откровеност и сервилност. Той беше, в края на краищата, планерист… превъзходно обучен, много дисциплиниран, вълк единак, който може да действа самостоятелно, докато другите, като пехотинците например — наземните войски на Федерацията — можеха да действат правилно само като част от цялостна бойна група. Планеристите бяха относително неподвластни на смъртния страх, който обземаше повечето пионери на повърхността на земята. В строго контролирано общество такава независимост може да бъде потенциално опасна. Планеристите се избираха заради почтеността и лоялността си към Първото семейство. Хора, чието усърдие към спазване на правила и разпоредби се надминаваше само от военните полицаи и оценителите.

Освен всичко друго Стив знаеше как да излъчва почтеност. И освен това беше доста лоялен. Надарен с фотографска памет, той можеше да намери подходящия цитат от „Вдъхновенията“ на Първото семейство. Същото се отнасяше и до записаната мъдрост на Генералния президент и кодексите за поведение от Наръчника. Нямаше проблем. Стив можеше да цитира глави и строфи. Докато сядаше, му хрумна, че ако беше мют, може би щеше да бъде издигнат — като Кадилак — до летописец.

Председателката отново сплете пръсти и го погледна в упор с пъстрите си очи.

— Стив, много мислих върху предишните ти показания… в частност описанието на бягството, което ни поднесе. Обсъдих го с колегите от съвета и стигнахме до заключението, че не си съвсем искрен.

Стив потисна неочакваното чувство на безпокойство и огледа оценителите хем озадачено, хем разочаровано.

Когато очите му обиколиха всички и се върнаха на Фран, тя развеселено присви устни.

— Онова, което ни безпокои, е забележителната степен на сътрудничество, проявено от твоите похитители. Ти каза, че си им предложил размяна, но в крайна сметка такава няма. На нас ни е трудно да го повярваме… особено в светлината на изказаното от теб по-рано твърдение, че ние подценяваме способността на мютите да разсъждават. Това племе, дори да е тъпо като южните мюти, се ръководи от двама летописци, които според теб са с над средна интелигентност…

— Извинете, мадам… мога ли да изясня това?

— Да, Стив — каза Фран.

— Онова, което имах предвид, беше… над средната интелигентност за мюти.

Фран се подсмихна.

— Разбрах, Стивън. Мисля, че съветът разбира, хм… твоята позиция по този въпрос.

Стив се наруга наум. Това обяснение вероятно му беше нанесло повече вреда, отколкото полза.