Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 84

Лейди Хонория изглеждаше доволна от погледите, с които ги обсипваха.

— Е! — забеляза тя. — Трябва да призная, че привличате известно внимание, особено от страна на господата. А повечето дами изглежда завиждат на парижкия ви гардероб и елегантност. Не съм и очаквала нещо друго. Допускам, че скоро ще станете тема на разговор във всяка компания, госпожице Морган. Вече забелязах някои всеизвестни нехранимайковци да клечат по пейките, за да флиртуват с вас! Не им позволявайте да ви се качат на главата, чувате ли? Дръжте ги на разстояние, демонстрирайки хладна дистанцираност, и така ще можете да направите своя избор измежду подходящите за женитба мъже.

— О, съмнявам се, че някой от тях би ми допаднал. Поне не от онези, които успях да видя досега! — безгрижно подхвърли Лора през рамо и завъртя чадърчето си против слънце. Блуждаещият й поглед падна върху чифт очи — блестящо кафяви, настойчиви очи. Вперени в лицето й така, сякаш я познаваха. Възможно ли бе да е срещала някъде този мъж? Той бе елегантно облечен и изглеждаше добре с посребрените си слепоочия и бакембарди. Излъчваше самоувереност и това неволно й допадна. Мъжът я разглеждаше с интерес и… може би нещо повече? Във всеки случай изглежда не можеше да откъсне очи от нея. Лора се почувства поласкана и го дари с нещо като усмивка, преди с престорено безразличие да извърне глава.

— Аха! — внезапно извика лейди Хонория и отново привлече вниманието на Лора върху спътниците й. — Да не мислите, че не забелязах тази размяна на погледи? На млади години бях известна с умението си да флиртувам! Познавате ли го? — Без да даде възможност на Лора да отговори на въпроса й, тя продължи: — Очевидно не, иначе той би намерил повод да се приближи към нас, за да опресни познанството ви. Този мъж е френски граф. Мисля, тук е на дипломатическа служба, въпреки че това, разбира се, няма никакво значение. Отскоро е вдовец и си търси богата жена. Предполагам, че би могъл да бъде добър любовник, въпреки че не трябва да забравяте, скъпа моя, че, за разлика от жените, с възрастта мъжете губят способностите си. Сигурно разбирате какво имам предвид. Жените, обратното, се пробуждат едва когато мъжете им започват да заспиват рано! Не че това понякога не е добре дошло — добави тя, хвърляйки бегъл поглед по посока на Хелена. — Няма нищо лошо в един млад любовник… докато жената е достатъчно умна да не допусне връзката й да бъде забелязана! Това, скъпи мои, е грях, който обществото никога не ще забрави или прости!

Когато лейди Хонория изрече тези откровени и неочаквани думи, Лора остана с впечатлението, че те са отправени повече към Хелена, отколкото към нея самата. Може би предупреждение? Дали бедната Ена не се е показала прекалено безразсъдна, прекалено откровена? Двете с нея още не бяха намерили време да поговорят на четири очи.

Знаейки страстта на лейди Хонория към споровете, Лора възнамеряваше да се впусне в словесен дуел с нея, когато колата им отново спря, този път за да могат да поздравят седящите в една лека спортна кола млад мъж и дама, която се оказа негова сестра — всепризната английска красавица.