Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 85

Преди да бъде представена на необикновено красивата двойка, Лора успя да забележи стъписването на Хелена.

Госпожа Сабина Уестбридж бе лъчезарна млада жена, облечена по последна мода, така че облеклото да подчертае стройната й фигура и женствеността й. „Почти прекалено съвършена“ — мислеше Лора, докато я оглеждаше изпитателно. Като порцеланова фигурка, която е създадена, за да бъде поставена на етажерката и да предизвиква възхищение.

Младата жена имаше сребристо руса коса, големи небесносини очи, засенчени от тъмнокафяви мигли, и извити вежди. Кожата й беше с цвят на порцелан, а нежната руменина на скулите бе подчертана с руж. Както Лора забеляза, спадаше към онзи тип жени, които от пръв поглед предизвикваха антипатията и недоверието на представителките на своя пол! Госпожа Уестбридж обаче изглеждаше наистина мила… докато не побърза да увери колко щастлива била най-сетне да се запознае с Лора, за която толкова била слушала от брат й.

Нищо чудно, че Хелена не харесваше това превзето същество! И какво бе станало с Франко, че да се забърка с нея?

Овладяното изражение на Лора не издаде нищо от истинските й чувства, но тя не можа да не забележи, че братът на госпожа Уестбридж, господин Форестър, бе изключително симпатичен мъж с атлетична фигура и стойка на фехтувач. Лора бе заинтригувана от него, защото имаше чувството, че този човек би могъл да я откъсне от мислите й, да я отвлече поне за момент… А той изглежда изпитваше към нея нещо повече от обикновен интерес и помоли лейди Хонория за позволение да я посвети.

— О, той има добри маниери и подкупващо държание — обясни лейди Хонория, щом останаха сами. — А освен това е толкова симпатичен на външен вид, колкото и опасен за всяка жена, която не е нащрек. Бъдете предпазлива, скъпа, въпреки че не съм сигурна дали трябва да ви го казвам. Изглеждате доста разумна.

След тези думи лейди Хонория обяви, че не само се е уморила да обикаля нагоре-надолу, но е и огладняла.

По обратния път към Седжуик възрастната жена имаше възможност да наблюдава спътниците си, които седяха срещу нея — и двете изключително привлекателни, елегантно и изискано облечени млади жени. Хелена, нейната снаха, бе пепеляворуса и със светъл тен. Лора Морган пък — с позлатена от южното слънце кожа и тъмна, прошарена от по-светли, бакъреночервени кичури коса. Странното, при огромната разлика в характерите им приятелство помежду им навярно се дължеше на факта, че и двете бяха американки. Може би влиянието на необузданата Лора и вниманието на брат й (поне докато не бе хукнал след вятърничавата Сабина Уестбридж), което очевидно ласкаеше. Хелена, щяха да повдигнат самочувствието й и да я насърчат да следва собствената си природа.

Бедната малка Ена! Може би все някога щеше да придобие умението да се наслаждава на живота, без да се тревожи излишно. Би могла да вземе някой и друг урок от приятелката си, която дори и подложена на неумолим разпит, не склони да разкаже нещо за последните дни от престоя си в Париж.