Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 83

Лора никога не бе чувала гласа на Ена толкова настойчив и се запита възможно ли е приятелката й да подозира нещо, при положение че от пристигането си в Седжуик не бе казала нищо повече, освен че е уморена и има нужда от сън?

— О-о-х! — простена Лора. — Главата ми ще се пръсне!

— Допускам, че е от шампанското. Или си пипнала грип и имаш нужда от лекар. — В гласа на Хелена нямаше и капчица състрадание.

— Ена… ох, моля те, имай търпение! Опитвам се да се събудя, а и наистина имам ужасно главоболие. Но, моля те, не искам никакъв лекар… само малко кафе.

— Кафе и кифлички — прясно изпечени. А аз ще остана при теб, за да съм сигурна, че ще ги изядеш! Свекърва ми направо ще се пръсне от любопитство, а от нас се очаква да направим обичайната разходка в парка, за да видим свят и да се покажем! Исках да те събудя по-рано, за да имаш време да се оправиш!

Лора се насили да отвори очи и когато надникна в очите на приятелката си, безпокойството, което видя там, за миг измести мисълта за преследващите я от дни кошмари.

— Ена…

— Не, моля те, в момента не мога да говоря за това. Също както и ти, по всичко изглежда, не си в настроение да говориш за онова, което ти тежи. — Веднага след това Хелена се наведе напред и неочаквано прегърна приятелката си, преди да продължи с треперещ глас: — Но… ах, Лора, нямаш представа колко се радвам, че си тук! Ти си единственият човек, на когото наистина мога да се доверя!

„Е, добре — мислеше Лора по-късно, докато лежеше в ароматизираната вана, — миналото си е минало. По-добре от сега нататък да мисля единствено за онова, което ми предстои. Грешките са за това, да се учи човек от тях.“ Никога нямаше да повтори веднъж вече допуснатите. Не, никога! Положението й поне не бе толкова безутешно, като това на Ена, която нямаше власт над собствения си живот и живееше безрадостно, следвайки обществените норми.

— Аха! Значи най-сетне решихте отново да се присъедините към живите? — лейди Хонория не дочака младата жена да слезе по стълбите. Лора поднесе извиненията си по особено вежлив и почтителен начин, който би подвел всеки друг, освен проницателната вдовица. — Крайно време беше… вече пропуснахте някои интересни събития. Между другото — многозначително добави тя, — да не би да мислехте, че бихте могла да ме заблудите! Не съм вчерашна, знаете ли!

За щастие лейди Хонория реши да остави въпросите си за по-късно. Всяко нещо с времето си, а те не биваше да закъсняват, ако възнамеряваха да се присъединят към изисканото общество, което по това време правеше обичайната си спокойна разходка в парка. „За да видят свят и светът да ги види“, както Хелена, без съмнение с право бе обяснила на Лора. Те непрекъснато спираха, за да запознаят Лора с някого или да поздравят някой познат.