Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 86

Графинята бе достатъчно искрена пред себе си, да си признае — макар и с нежелание, — когато загубеше. Всъщност, както с учудване установи, тя бе дача ухо на лондонските клюки, без да е научила дори най-невинната част от онова, което Лора бе правила в Париж!

— О… — бе казала Лора с небрежно свиване на раменете и едва загатната дяволита усмивка. — Разбира се, всичко е записано в дневниците ми и ако господин Харис удържи на думата си, ще можете да прочетете онова, което имам да кажа за живота… ако и представено с малко повече фантазия!

— Ха! — бе изфучала лейди Хонория, навеждайки се напред, за да погледне строго Лора, която й отвърна с най-невинния си поглед. — Питам се, какво ли сте изпуснала да споделите, млада госпожице! Или ще разкриете малко повече, отколкото трябва? Бъдете предпазлива, скъпа моя. Веднъж вече ви предупредих, а съвсем скоро ще имате възможност и сама да се убедите, че Лондон далече не е толкова весел и безгрижен колкото Париж. А тукашното общество ще бъде неумолимо при първата ви погрешна стъпка!

— Публична стъпка, това ли имате предвид? — невинно се бе осведомила Лора. — Е, уверявам ви, че естествено няма да се покажа толкова глупава! — След това бе добавила с искрящи очи: — Обещавам да последвам съвета ви и да бъда изключително дискретна. Може би ще пофлиртувам малко — обичам да флиртувам, — но, разбира се, нямам намерение да давам храна на излишни брътвежи.

— Е, времето ще покаже, не съм ли права? — със съмнение в гласа бе отвърнала лейди Хонория. Въпреки това сега, когато си спомни за този разговор, не можа да сдържи леката усмивка, оживила ъгълчетата на устните й. Дявол да го вземе, държанието и искреността на Лора й допадаха, ако и да намираше, че момичето трябва да научи още някои истини за живота и значението на благоразумието.

Естествено беше неизбежно със самото си пристигане в Лондон младата американка да се превърне в обект на обстойни обсъждания и нескончаеми разговори из салони и клубове. Без съмнение ексцентричното й поведение и демонстрираната независимост щяха да дадат храна на многобройни, разпространявани шепнешком, клюки. Но в крайна сметка човек не биваше да забравя примера, даден на Лора от родителите й, които никога не бяха съблюдавали особено стриктно обществените норми.

„Във всеки случай те двете са възпитани и притежават излъчване“ — мислеше лейди Хонория, преструвайки се на задрямала. А що се отнася до Лора, възрастната жена вече бе решила да вземе момичето под свое покровителство и да направи от него сензацията на този сезон. Това определено бе сериозно предизвикателство, но тя винаги се бе радвала на предизвикателствата, защото мразеше да се отегчава. Имаше непогрешимото усещане, че би й доставило удоволствие да види какво ще излезе накрая от цялата тази работа. Може би щеше да й се удаде дори да омъжи момичето… подобаващо, разбира се — за мъж, който беше в състояние да й се наложи, а и което не бе маловажно, да я издържа. Хм, кой ли можеше да е той?

Може би госпожица Едж, Изи, търпеливата й компаньонка и скъпа приятелка, имаше някого предвид. Тя винаги бе в течение на последните събития и навярно с лекота можеше да изброи най-търсените и желани лондонски ергени. Лейди Хонория реши лично да се погрижи протежето й да бъде поканено навсякъде, да присъства на всички значими събития и да се запознае с подходящи хора.