Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 82

Беше я свалил от скута си и притиснал към неудобната пейка на люлеещата се, подскачаща карета. Мъжът я притискаше с тежестта си и Лора беше неспособна да помръдне, а сега неочаквано пъхна единия си крак между бедрата й и ги разтвори.

Лора не можеше да движи ръцете си. Той — тежестта и близостта му почти я смазваха — бе пъхнал ръка под кожената наметка. Беше принудена да търпи настойчивите му, нагли пръсти, които си позволяваха всичко, без да може да му попречи.

Под прилепналото към тялото й копринено трико Лора бе гола и сега започна да проклина лекомислието си. Мъжът замислено започна да движи палеца си между бедрата й и изненадващо проникна в нея — закачливо… възбуждащо, дявол го взел… проникна в нея точно толкова, колкото да не разкъса тънкия плат на трикото.

Тя го мразеше, мразеше го! И желаеше по-скоро да свърши онова, което бе намисли. Тя нямаше да моли за милост. О, не! Нямаше да се предаде… нямаше да му достави удоволствието да я види капитулирала. И въпреки това не след дълго вече не бе в състояние да попречи на реакцията на тялото и сетивата си, обзета от чувството, че е лишена от собствена воля.

Той се наведе над нея… започна да целува влажните й отворени устни, след това по мокрите й от сълзи страни целувките му стигнаха до слепоочията й и се върнаха върху устните — точно навреме, за да заглушат тихия й неволен стон.

Той й говореше — на всички езици, които тя знаеше… по възможно най-груб начин, така както един мъж говори с уличницата, за която е платил.

— Как ти се харесва? Колко мъже си имала от последния път? Намираш ли възбуждаща мисълта, да те взема още тук?

Накрая платът на трикото й поддаде… Нищо вече нямаше значение, тя вече не бе в състояние да избегне надигащите се, бурни вълни от чисти усещания, които я заливаха и разтваряха всичко останало.

Как бе възможно? Как можеше дотолкова да загуби самоконтрол и да се остави в ръцете на подобен грубиян… на такова животно?

Мислеше, че ще я вземе грубо и безчувствено, както веднъж вече го беше направил. Бе я накарал дори да го очаква и желае…

Тогава мъжът неочаквано спря… отдръпна се от нея, дори я погали унесено по бузата, преди да извика към кочияша:

— Ах, да… това е адресът, Марсел. Благодаря. Почакайте ме, ако обичате, докато изпратя госпожицата до вратата!

Тя беше бясна, задето постъпи така с нея. Дори бе дръзнал да каже: „Този урок е достатъчен за днес, сладка моя уличнице. Може би в скоро време ще последва и друг, хм, ако съм в настроение…“ Дали разглеждаше това като победа или някаква форма на отмъщение? Но за какво? Тя не каза нито дума повече, той — също. Изтръгвайки се от вцепенението си, Лора успя някак си да отвори вратата. Адел щеше да я очаква. На сутринта щеше да напусне Париж, а след това… Не искаше да мисли повече. Вратата се захлопна след нея. Край! Кошмарът свърши!

ЧАСТ ТРЕТА

ЛОНДОН — ШАМПАНСКО И СВЕТЛИНА ОТ СВЕЩИ

17

— Лора! Лора, скъпа, събуди се! Изплаши всички ни… дори свекърва ми заплашва да повика лекар… Зная, че това не би ти харесало! Освен ако наистина не си болна, разбира се… а за това не искам и да мисля! Но не ти е присъщо да проспиш почти цели два дена, без да сложиш в устата си нищо друго, освен чаша шампанско и малко хайвер! Не можеш ли да ми кажеш какво се е случило? Лора! Престани да се криеш под завивката! От какво се опитваш да се скриеш?