Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 46

„Ах, все ми е едно! — в пристъп на непривична дързост си мислеше Хелена. — В края на краищата аз обичам и вече зная, че съм способна да обичам и да изпитвам чувства! Трябва да се науча да живея за мига, без грижа за бъдещето. Нищо освен настоящето няма значение!“

9

— Скъпа Хонория — приведе се над сребърната си чаша за чай една от приятелките й, — изглежда Лора Морган предпочита компанията на куртизанките, както и местата, където обикновено се срещат подобен род жени! В случай че тази млада американка, тази госпожица Морган, си няма никого, който да й обясни колко неприлично е държанието й…

— Глупости! — откровеният език на графиня Седжуик, която не обичаше особено да си мери думите, често караха предвзетите й приятели да се стъписват. — Как смятате, в кой век живеем? Вече сме почти в края на века, скъпа моя… нови времена, нови представи — независимо дали ни харесва или не. Всичко се променя, момичето не прави изключение. Заможна или не, госпожица Морган поне не е лицемерка и дава ясно да се разбере, че не е от девойките, които ще позволят да бъдат разменени за някоя благородническа титла. Допада ми. Ена също я харесва.

Графинята винаги защитаваше мненията си с неподражаема решителност, ако и понякога в изказванията й да можеше да се долови известна градация. Тя или търпеше определени хора край себе си, или в нея се развиваше известна склонност към някои от тях (което се случваше много рядко), или, както ставаше най-често, демонстрираше открита антипатия към околните. Цяло щастие бе, както Хелена доста често мислеше, че страховитата й свекърва наистина харесваше Лора.

— Така, така, значи твоята побъркана приятелка отново е в Париж? — бе попитала снаха си лейди Хонория по-рано същата сутрин. — Ще ми се да зная какви ли скандали е предизвикала връзката й с онзи италиански мухльо! Не можех да понасям майка му, знаеш ли?

„О, да“ — мислеше Хелена. Един слънчев лъч топлеше бузата й. Ена наистина страшно се радваше, че свекърва й нямаше нищо против приятелството на снаха си с Лора. А сега, когато Лора се бе завърнала и щеше да остане в Париж до края на сезона, Хелена можеше да вижда Франко по-често, много по-често!

Госпожица Едж, преданата и сдържана компаньонка на лейди Хонория, цъкна с език и поклати глава, което отново привлече вниманието на Хелена към свекърва й. Възрастната жена дари снаха си със суров поглед, след което въздъхна:

— Хм! Мислиш ли, че не съм научила всички подробности? Новините се разнасят бързо, скъпа! Почакай само да ми падне тази немирница! Ще измъкна всичко от нея, не се безпокой! А освен това ще й кажа всичко, което мисля за нея. Хм!

Преди да продължи, графинята въздъхна още веднъж.

— Онова, което липсва на госпожица Лора и на което родителите й очевидно не са я научили е… въздържаност. Тя трябва да се научи да бъде по-дискретна! Нещо изключително важно, скъпа моя, когато човек иска да бъде признат в обществото. Защо да се дава публичност на личния живот, когато с малко здрав разум човек може да има всичко? А?

Хелена не успя да сдържи руменината, заляла страните й, когато улови многозначителния поглед на свекърва си. Възможно ли бе това да е завоалиран начин лейди Хонория да даде на снаха си мълчаливото си съгласие за връзката й с Франко?