Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 45

Франко Морган не можеше да знае, че в този момент в главата на неговата Ена се въртяха почти същите мисли. Лора, нейната най-добра приятелка, единствената й истинска приятелка, най-сетне се бе върнала в Париж. Сестрата на Франко. „О, боже — развълнувано мислеше Хелена, — защо не мога поне малко да приличам на Лора? Толкова силна и непокорна!“

Хелена беше графиня Седжуик. Съпруга на Арчибалд Айър, граф Седжуик, който в замяна на милионите на баща й я бе въвел във висшето общество и й бе дал титлата си.

Тя копнееше отново да си бъде просто Ена Дрискол, дори ако това означаваше отново да живее в колиба като онази, в която бе израснала, преди баща й да натрупа състояние в сребърните мини в Комщок, а майка й да реши, че дъщеря им трябва да бъде възпитана в Лондон, Париж и Виена и да бъде въведена в тамошното общество.

Навсякъде бе показвана на алчни за зестрата й херцози, маркизи и графове, докато не се разболя. Накрая, когато нещастието започна да белязва лицето и да стопява тялото й, бе изпратена на лечебните извори в Баден-Баден.

Там една вечер баща й бе довел Арчи, а след това всичко бе режисирано, без никой да се поинтересува за нейните желания или очаквания. Никой, дори и маман — или ма, както тя трябваше да свикне да я нарича, — не я бе предупредил, нито й бе споменал за това. След един безкраен месец, през който тя бе заключвана в стаята си, бита и държана на овесена каша и вода, Ена най-сетне не се бе предала.

Хелена мразеше и се боеше от Арчи, но след като майка му я опозна, изпитваше странна сигурност в присъствието й. Овдовялата графиня беше човек, на който можеше да се разчита — по своя откровен начин възрастната жена я защитаваше от Арчи и й даваше съвети. По-майчински, отколкото някога се бе показала майка й!

А сега Хелена най-сетне бе открила приятелка, също богата американска наследница, която обаче бе толкова различна от нея самата! По-дръзка и независима, отколкото Хелена изобщо някога е била, отхвърляща всяка принуда.

В миналото все още дяволски красивият баща на Лора бил приятел на бащата на Хелена, а сега те двете се бяха сприятелили, защото се харесваха. Дори лейди Хонория, свекървата на Ена, бе принудена да признае, че момичето на семейство Морган й харесва и че не можело да й бъде отречено, че притежава дух и горещ темперамент!

А освен това… там бе и Франко, братът-близнак на Лора. Както винаги, когато се сетеше за него, тя се опита да прогони от съзнанието си смущаващия образ на младия мъж. Франко… гол и красив като някой сатир, какъвто й го рисуваше желанието. Той бе събудил копнежа в нея, бе съживил чувствата й и я бе накарал да открие жената в себе си! Франко я обичаше, отнасяше се с нея като с богиня, толкова нежно и деликатно, преодолявайки защитната стена и студенината, в която се обгръщаше тялото й след всяко изнасилване от страна на Арчи, преди да замине за Турция като посланик на кралството пред Високата Порта.