Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 48

Ако Ена бе дори на половина толкова дръзка, колкото приятелката си Лора Морган, никога не би допуснала глупостта да допусне да бъде омъжена за Арчи.

На лейди Хонория не й се бе удало да се превърже към сина си, макар че двамата умееха да проявяват търпимост един към друг. Мисълта, че постоянно всяваше известен страх у него, й доставяше удоволствие. Не харесваше и мъжа си, така че се почувства безкрайно облекчена, когато безпътството му го погуби. Да бе родена в друго време, навярно щеше да заприлича на Лора Морган. Но по нейно време човек правеше онова, което очакваха от него и се научаваше умно и дискретно да следва пътя си! Тя бе имала много любовници — бе ги избирала по свой вкус и изоставяла, когато й омръзнеха, — но никога не го бе правила публично достояние! Намираше, че тази лекция ще е само от полза на госпожица Морган. Най-малкото тя трябваше да се научи да проявява благоразумие. Какво ли бе следващото нещо, което щеше да хрумне на момичето?

„Каквото й да е то — трябваше да признае наум графинята, — едва ли ще бъде скучно.“ Онова, което вършеше Лора Морган, винаги беше интересно! И една от причините толкова да хареса това момиче, бе фактът, че във всяка отношение Лора изглеждаше такава, каквато тя, Хонория Мейхю, искаше да бъде преди години, когато още не бе отрезвена от бремето на последствията. О, да… в нейната младост дори в най-разпуснатите среди неизменно се бяха съобразявали с евентуалните последствия, а ако не, човек не трябваше да забравя примера на клетата Каро Ламб, която бе загърбила всяка предпазливост в отчаяно преследване на лекомисления самохвалко Байрън.

За нещастие накрая бедното глупаво създание бе проиграло всичко! Лора Морган бе различна. Щеше да е интересно да се наблюдава как се развива животът й.

10

— О, боже! На предела на силите си съм! Тези безкрайни посещения и срещи… почувствах се както някога във фехтовалната академия!

Лора се отпусна върху затрупаното с листове канапе, запрати шапката си в един ъгъл и вдигна добре оформените си, обути в копринени чорапи крака в лудешка пародия на канкан, преди да продължи почти без пауза:

— Въпроси… до гуша ми дойде от въпроси! Слава богу, поне при теб мога да се отпусна!

Франк Харис бе един от новите приятели на Лора, представен й преди време лично от Франко! Журналист и романист, той бе уважаван и ценен в литературните кръгове. Харис, който седеше срещу посетителката си, сега трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди строго да отвърне:

— Радвам се, че се чувстваш добре, но трябва да ти кажа, че с мен нещата не стоят така! Всъщност в момента не съм в състояние дори да стана и да ти налея чаша вино! Моля те, свали тези крака… освен ако най-накрая не ми позволиш…