Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 44
Розмари Роджърс
Не беше забелязал, че неспокойно кръстосва стаята, докато вниманието му случайно не бе привлечено от неговото собствено навъсено отражение в огледалото.
„Проклятие, вече разсъждавам като някое влюбено говедо“ — мислеше Франко. Но как бе възможно той или който и да е друг да устои на чара на Хелена? Бе се влюбил в нея почти в същия миг, в който сестра му ги бе запознала. Той, който се перчеше с хладното си сърце и цинизма си! Знаеше, че е единственият мъж, успял да разчупи хладното, вежливо безразличие, което Хелена си бе изработила, за да защити чувствата си. Под леда Франко се бе натъкнал на скрит огън.
Почти с чувство за вина трябваше да си признае, че на Лора дължеше отговора на загадката, която представляваше за него Хелена. Ако още от самото начало между тях двете не се бе завързало искрено приятелство и сестра му не бе успяла да спечели сърцето на Хелена, Франко едва ли би преодолял недоверието и предпазливостта на младата жена.
„Марулка, марулка“ — не след дълго бе започнал да я дразни той. За бога! В мига, в който разпусна за него златната си коса и даде воля на всички онези чувства и страсти, за които не бе и подозирала, той бе загубен — жадуваше да я изпие, да открие скритите й тайни, да я има. Дори ако преди това трябваше да убие мъжа й. Хелена, неговата троянска красавица! Как можеше да остане безразличен? Поетът и войнът, циникът и романтикът в него бяха в непрестанна борба.
Фактът, че сестра му се бе завърнала в Париж и бе хукнала да търси забавления, донякъде го радваше! Лора беше всичко, което Хелена не бе — опърничава, своенравна и егоцентрична. Сестра му олицетворяваше новия тип жена, която се забавляваше, шокирайки околните. И все пак имаше мигове, когато той почти копнееше Ена да притежаваше поне малко от самоувереността и куража на сестра му.