Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 47

„Лора би разбрала това“ — мислеше Хелена, опитвайки да не се издаде посредством някоя мимика. Лора бе всичко, което Ена би искала да бъде — силна и безстрашна, а освен това имаше зад гърба си натрупан богат житейски опит. Лора бе единствената млада жена, устояла пред лейди Хонория, без ни най-малко да се уплаши и дори дръзнала да й противоречи. Отношенията между тях двете приличаха на игра, играна от тях двете и в която всеки отгатваше намеренията на другия. Лейди Хонория държеше лекции и Лора се преструваше, че я слуша… поне за известно време, преди да изкаже собствените си, обикновено оставащи нечути, възгледи по темата.

Хелена знаеше, че никога не би могла да бъде толкова дръзка. Все още таеше известен страх пред свекърва си и лейди Хонория, разбира се, знаеше това. Тя изглежда знаеше всичко!

— Добре, добре! Значи отново направихте така, че да говорят по ваш адрес! — изфуча лейди Хонория, която едва дочака Лора да поздрави и седне, за да премине в настъпление. Няма да ви се удаде вечно да престъпвате обществените норми безнаказано, скъпа моя, и по-добре да разберете това, преди да е станало късно!

— Късно за какво, мадам? — вметна Лора с умишлено наивен израз на лицето, което накара графинята да вдигне монокъла си и надменно да впери поглед в младата си събеседница.

— Ах, ах! Скъпа моя, не ме разочаровайте, преструвайки се на невинна! Бих искала да чуя всичко… истината, ако е възможно! До гуша ми дойде да научавам всичко от втора ръка! А ако бяхте достатъчно разумна да ме помолите за съвет, бих могла да ви разкажа семейната история на този Ернесто! Мъжете лесно се предават пред жена, която знае как да подходи към тях. За вас това със сигурност не бе кой знае какво предизвикателство, или греша? Е? Предупреждавам ви, че очаквам от вас да ми разкажете и всичко останало, което сте успяла да надробите! Ако толкова държахте да имате някаква връзка, бихте, могла поне да направите по-добър избор!

Лейди Хонория и Лора се бяха впуснали в един от обичайните си словесни двубои, от които и двете изглежда доста се забавляваха, госпожица Едж развълнувано си мърмореше под носа, а Хелена рееше поглед през прозореца, оставяйки мислите си да летят към Франко. Тя постоянно, и както бе принудена да си признае, твърде егоистично, се надяваше Франко и Лора да не се скарат, защото иначе всичко би се провалило! Всъщност, нямаше особено голям смисъл да се държат морални проповеди на Лора и Хелена се бе опитала да обясни това на Франко. Наистина нейната на пръв поглед толкова сурова свекърва разбираше Лора по-добре, отколкото собственият й брат.

Лейди Хонория бе доста възбудена, след като Лора вежливо и най-спокойно се сбогува, обяснявайки, че била обещала на своя приятел господин Франк Харис да му покажи някои от най-новите си белетристични опити. На възрастната жена й доставяше удоволствие да спори, особено с противник, който можеше ловко да избегне словесните й атаки и дори да им отвърне! Понякога съжаляваше, че клетата Ена не е поне малко по-самоуверена, макар че навярно за всички бе по-добре, че Хелена бе толкова покорна и цял живот се бе учила да се подчинява и да прави онова, което се очакваше от нея.