Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 43

Пиер поклати глава, хихикайки, докато смехът на Лорна прозвуча малко неестествено.

— Боя се, че тези дни Лорна е малко объркана! — обясни чичо й Пиер, след като съпругата му ги бе оставила сами. — Тази седмица майка й пристига на обичайното си посещение, което прави всяка година, а това винаги ужасно изнервя бедната Лорна — всичките тези планове и подготовката за излетите до Екс, Биариц, Трувил и дори Монте Карло! Госпожа Прендъргаст има известна слабост към хазартните игри! — След това той вдигна поглед от чашите, в които току-що бе налял шери, и попита: — А ти, Лора? Какво включват твоите планове за този месец?

Лора му отвърна с дяволита усмивка, подчертала трапчинката на брадичката й.

— Обичайното, което ми доставя радост, разбира се! Но този път няма нужда да се безпокоиш, чичо Пиер! Мисля, че малко, съм поулегнала!

— Е, слава богу! Значи никакъв канкан повече? Никакво бесуване по сцената като Ла Гулю, така че всички да видят бельото ти?

— О, не! — благопристойно отвърна тя, хвърляйки му бегъл поглед изпод дългите си мигли. — Научих се да танцувам канкан, само за да докажа, че мога да го направя — с шпагата, премятания и всичко останало! Не, реших този сезон да се отдам на кючека. Чух, че бил доста на мода, а освен това е полезен за фигурата!

Пиер Дюмон взе мъдрото решение да не споменава пред жена си за уроците по кючек. „Лорна не би го намерила забавно“ — със съжаление мислеше той, питайки се дали Лора говореше сериозно, или просто се опитваше да му направи впечатление. Тя все повече му напомняше, за неговата също толкова лекомислена и твърдоглава братовчедка Жинет, която никога не си бе правила труда да се съобразява с общоприетите правила!

Мислите на Франко Морган не бяха много по-различни от тези на чичо му Пиер. Кога, по дяволите, сестра му щеше да престане да следва всяко свое неразумно, егоистично настроение, без да си дава сметка за последствията? Преди всичко останало Лора трябваше да се научи на самодисциплина… за свое собствено добро, ако не заради другите, които истински я обичаха. Бе се опитал да сподели всичко това с родителите си, преди те да отпътуват, но както сега със съжаление си спомни, му се бе удало единствено да ядоса майка си. Франко бе споменал, че Лора най-сетне би трябвало да започне да се държи като дама!

— Ах, наистина ли? — хладно бе отвърнала майка му с присвити очи, разменяйки поглед с мъжа си, който само бе подигнал едната си вежда. — Питам се, сине, какво ли в такъв случай мислиш за мен. Никой не може да ме упрекне, че особено се съобразявам с общоприетите норми или, за да използвам твоите думи, че съм дама! Ако бях такава, каквато желаят и очакват да ме видят хората, не би стоял в този момент пред мен, говорейки като някой многознайко и дребен буржоа, така че… да ме е срам заради тебе!

Споменът за този разговор все още изпълваше Франко с неприятно усещане. Той обичаше майка си и дълбоко й се възхищаваше, така че трудно можеше да понесе гнева й, какво остава за нейното презрение. Тя имаше навика да се отнася със сина си като с хлапак, да събужда у него желанието и потребността да получи признанието й, въпреки че като всеки мъж не би си го признал никога. Тя бе искрена както винаги, но понякога Франко намираше прямотата и малко обезпокояваща!