Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 42

Танжер. Името звучеше романтично, но колко мръсен и примитивен бе градът, въпреки всичките си европейски жители. Мястото обаче все пак имаше своето очарование.

Лора неочаквано усети по гърба й да полазват тръпки на ужас. Тя се протегна и за миг притвори очи. Танжер… трябваше още веднъж да прехвърли всички онези бележки и наблюдения, които бе направила, Франк Харис със сигурност щеше да бъде заинтригуван от тях. Също и чичо й Пиер, който й бе дал препоръчително писмо до тамошния посланик. Лора се питаше дали този човек изобщо познаваше Танжер, като се изключи мръсотията, слуховете и разрухата — всички онези неща, от които служителите на чуждестранните посолства се опитваха да се спасят в строго охраняваните си извънградски вили.

О, да, имаше някои неща за разказване от двуседмичния си престой в Танжер, след който бе почувствала известно облекчение от възможността да се завърне в цивилизования свят. Някои неща… но не много! Лора вдишваше свежия пролетен въздух толкова дълбоко, колкото й позволяваха впиващите се връзки на корсета. Сега Париж бе пред нея, очакващ да бъде преоткрит, и тя щеше да прогони от мислите си всичко друго, освен радостта от очакването. Само веднъж да свършеше с това досадно посещение!

Лора бе смятала да остане у семейство Дюмон съвсем кратко и дори бе скалъпила някакво извинение, но на края се оказа, че посещението бе започнало да й става дори приятно и в тази непринудена обстановка тя откри една непозната страна от характера на чичо си Пиер. Този път дори Лорна Дюмон изглеждаше променена и по-човечна.

— Жулиет има урок по танци и до половин час трябва да отида да я прибера — леко разстроена обясни Лорна миг след пристигането на Лора. — Но се надявам, че можеш да останеш, докато се върнем. След тазсутрешното ти обаждане тя бе ужасно нетърпелива да те види отново!

— Преди да се върне дъщеря ни с нейните безконечни въпроси — а тя е на възраст, в която децата искат да узнаят всичко, — би могла да ни разкажеш нецензурираната версия на последните си подвизи, какво ще кажеш? — рече Пиер. — Нека чуем… какво стана с италианския граф, в когото се беше влюбила? Или греша?

— Пиер! Значи все пак… при това ти обеща… — Лорна не довърши думите си.

— Обещах на Лорна да не те притеснявам, но ти не се чувстваш неловко, нали, Лора? И без това всеки, който те познава, ще те затрупа с въпроси, така че защо да не упражниш отговорите си пред роднини?

Лора установи, че съвсем доброволно се оставя да бъде увлечена от тази непозната закачливост на чичо си Пиер, и отвърна с предизвикателен смях:

— О, знаеш ли… всъщност не бе никакво влюбване! Колко обичат да клюкарстват хората! Не, майката на Ернесто винаги бе наблизо. Поне… — спокойно добави Лора след театрална пауза, която постигна желаното въздействие — това е историята, която съчинихме двете с нея. Мислиш ли, че някой ще ни повярва?