Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 217

— Няма ли да ме съблечеш най-сетне? Или си мислиш за мраморната плоча в лунната градина?

— Боя се, че тази вечер не е пълнолуние, Лора, така че ще трябва да се задоволиш с мавританския будоар! — След тези думи той започна да разкопчава роклята й. — Но все пак имаме за утеха ваната. Ако не предпочиташ да започнем тук, разбира се!

Той не й остави време да отговори, толкова неустоимо бе желанието да я вземе, а тя се наслаждаваше на нетърпението му, което прогони от мислите й всяко съмнение и всеки страх.

След като остана без дрехи, Лора седна в леглото и помогна на Трент със събличането, както преди време, когато бе стоял пред нея облян от лунна светлина. С припрени пръсти тя разголваше тялото му сантиметър по сантиметър — от гърдите и широките рамене надолу до стегнатия корем, хълбоците и свидетелството за растящото му желание. Тя милваше и целуваше съвършеното му тяло, пръстите й следваха следата, оставена от изследващите всяко сантиметърче от кожата му устни, които разпалваха желанието му с прошепнати любовни слова. Накрая той я вдигна на крака, давайки воля на пръстите си да странстват по копринено меката й кожа, а след това двамата се търкулнаха в леглото. Трент я привлече към себе си и предизвикателно й прошепна, че очаква да види на какво е способна!

— Мислиш ли, че можеш да ме яздиш до изнемога, любов моя? Искаш ли го?

— Сам ще разбереш… нали? Аз също, може би! О-о-х! Ах, Трент! Мислех, че аз ще съм онази, която ще ти доставя удоволствие… и… о! Обичам да бъда с теб… да усещам желанието ти… и…

— Би ли могла… ох, боже, Лора!

— Харесва ли ти?

— Много добре знаеш какво да направиш с мен! Подлагаш на изпитание способността ми да се владея, малка моя вещице!

— Но аз искам да изгубиш самоконтрол! Бих искала да почувстваш същото, което чувствам аз… да се издигнеш и полетиш и… — Движенията й ставаха все по-енергични, а след това от устните й се откъсна вик, който сякаш не искаше да заглъхне. Трент усещаше пулсирането на утробата й, преди Лора да рухне върху него и той, прекрачил всички граници, да се извие като лък, стенейки от наслада.

Малко по-късно той се излегна до нея и дрезгаво прошепна на ухото й:

— О, небеса! Лорелай, моя русалке! Аз наистина се влюбих в теб, знаеш ли? А това е нещо, което не бях предвидил… — А когато тя закачливо го докосна и предизвикателно се притисна към него, я заплаши: — Най-добре ще е никога да не забравиш, че сега си моя и само моя жена! Разбра ли? И ако те хвана да флиртуваш с някой мъж…

— Но защо ще ми трябва друг мъж, докато ти се грижиш, винаги да бъда щастлива и доволна?

— Мисля — сърдито обясни Трент, — че моментът е много подходящ за една гореща баня! — Още преди да изрече това, той вече я бе издърпал за ръце от леглото, върху което тя сладко се бе изтегнала и, без да обръща внимание на изречените с половин уста протести и вели опити да се освободи от хватката му, я поведе към банята.