Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 21

Ами Лора… не смееше да си представи какво би могло да е случи с приятелката й, която толкова дръзко и безгрижно бе разговаряла с онези ужасни мъже, омайвайки ги със сладки думи и обещания. Но докога? И какво щеше да стане, ако… Анита не посмя да доизрече мисълта си дори наум.

Съсредоточена изцяло върху мига, Лора продължаваше да се шегува и задява мъжете. Пиеше от пъпните с ракия винени мехчета, успявайки при това да не се задави. Успя също да ги задържи на разстояние, докато те с течащи лига обикаляха около нея като песове около някоя разгонена кучка. Лора даваше вид, че се опитва да избере онзи от двамата, който е по-мъжествен.

— Покажете ми ги… да, покажете ми ги, момчета! Аз ще реша кой е най-голям, става ли?

Хилейки се, двамата започнаха да разкопчават мръсните си, прашни панталони, подканяйки я да се приближи, за да оцени качеството на онова, което щяла да получи след малко.

— Ах, виждам, че ще бъде трудно да избера между вас двамата! Но не искате ли да видите какво ще получите вие? Готови ли сте? — Лора инстинктивно избираше действия и думи.

Тя отстъпи няколко крачки, нареди им да спрат… да свалят панталоните си малко по-надолу, за да може да вземе решение!

Съжаляваше, че пистолетът й не е в нея, но имаше поне ножа си. Той висеше в калъфа, плътно пристегнат към бедрото на Лора с кожена лента, получена като подарък от майка й.

Лора разтърси дивата си грива и започна леко да се полюлява, сякаш танцуваше без музика, повдигайки полата си сантиметър по сантиметър, докато двамата зачервени мъжаги лъхтяха и хъркаха от желание. Дочула зад гърба си тропот на копита и гласа на Анита, която й извика нещо, до преди миг закачливата и кокетна Лора изведнъж се превърна в разгневена дива котка. Тя вдигна полата си високо, натъпквайки я с едната ръка в колана си, докато другата посегна към ножа.

— Ето това получавате от мен, животни такива… и това, и това!

Бе извършила всичко това действайки по инстинкт, бе изиграла ролята си почти без да мисли. За пръв път в живота си бе убила и осакатила човек Всичко вече бе зад гърба й… не знаеше, в последствие почти не можеше да си спомни какво бе сторила и как Но когато, точно преди да изтрещят изстрелите, се завъртя на пета и се затича към бялата къща, от която насреща й бързаха Анита и мъжете, от ножа, който все още стискаше в ръка, капеше кръв.

Лора си възвърна гласа и извика:

— Връщайте се! Връщайте се! Идват още!

Един куршум бе одраскал ръката й, преди да успее да се добере до спасителната порта, спъвайки се сред хладния полумрак, контрастиращ с ослепителната слънчева светлина навън.

4

Трополящите зад гърба му копита го наведоха на мисълта за евентуална опасност.

Трент дръпна юздите на коня си, извади пушката от калъфа и, като я опря на бедрото си, зачака приближаването на ездача, който и да бе той.

Най-напред разпозна златистокафявия жребец с бяла звезда на челото. Тя? Но вместо от момичето, конят бе язден от малко момче — седем или осемгодишно, съдейки по ръста му.