Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 136

Тя се сбогува с лейди Маргарет, след това също и двете млади жени благодариха на домакинята, но само Ена изрази признателност към херцог Ройс.

— Харесва ми — рече лейди Маргарет на доведения си син, след като гостите си бяха отишли. — Говоря за госпожица Морган. Наистина — добави тя неочаквано дръзко — лейди Хонория изглежда убедена в това, че вие двамата имате слабост един към друг! — След това малко по-хладно продължи: — Онова, което исках да кажа е, че не можех да не забележа промяната в държанието на госпожица Морган след вашето пристигане. И, надявам се няма да ми се сърдите, имах усещането, че от своя страна и вие бяхте развълнуван от присъствието й! — Тя отвърна на мрачния му поглед с примирително изражение. — не мисля, че щяхте да изглеждате толкова сърдит, ако не я харесвахте!

При тези думи изражението на Трент се разведри и той неволно се засмя.

— Наистина ли изглеждам сърдит? — Той се извърна и се огледа в едно украсено с орнаменти огледало, което висеше над камината. — Да! Изглежда сте права! — Той отново се обърна към лейди Маргарет. — Трябва да призная, че госпожицата притежава удивителната способност да ми влиза под кожата и да ме вбесява.

— Но аз останах с впечатлението, че вие също притежавате способността да я вбесявате — спокойно вметна лейди Маргарет.

— Наистина ли? — Трент продължи почти веднага: — Вероятно е вярно. Не зная защо, но ми доставя удоволствие да я ядосвам. Струва ми се, ние двамата сме като кремък и прахан — между нас хвърчат искри.

— Да, това ми направи впечатление и на мен — обади се госпожица Ренфю от ъгъла, в който седеше и плетеше. Трент й хвърли един от своите навъсени погледи и тя побърза отново да се заеме с ръкоделието.

— По дяволите! — Трент се осъзна: — Моля за извинение, госпожо, но истината е — добави в неочакван изблик на откровеност той, прекарвайки пръсти през разрошената си гарваново-черна коса, — че не зная какво да правя с нея!

Двете жени размениха многозначителни погледи, след което лейди Маргарет рече утешително:

— Убедена съм, че в края на краищата вие двамата ще се разберете. Между другото, не сте ли ми разказвал за някакъв годеж между вас? — остроумно, както сама смяташе, завърши тя. За миг се запита дали не е отишла прекалено далече, виждайки Трент да се протяга и смръщва вежди, но след това той сви рамене, а на устните му трепна едва доловима усмивка.

— Вярно е. И кой знае? Може би накрая наистина ще се оженя за нея… дори и ако трябва да я завлека насила пред олтара! — Очите му застрашително се присвиха, сякаш говореше сам на себе си. След това продължи с остър глас: — Мисля, че нашата госпожица Морган има нужда от обуздаване!

При тези думи госпожица Ренфю затаи дъх. Едно от кълбетата й се изтърколи на пода и Трент вежливо го вдигна. След това се извини и забърза нагоре по стълбите, викайки камериера си с неподобаващо висок глас.

— Мислите ли, че наистина се е влюбил в момичето? — прошепна госпожица Ренфю.

Лейди Маргарет замислено гледаше пред себе си.