Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 134

Графинята огледа изискания салон на лейди Маргарет, в който нищо не беше променено. — Значи отново си стопанка на дома Ройс, да? Много добре! Радвам се, че Ройс бе достатъчно почтен да помисли за това! Сега трябва да се завърнеш в обществото.

В този момент се появи икономът, носещ голям поднос с петифури и сандвичи. Разговорът замлъкна, докато лейди Маргарет наливаше чая.

— Без мляко и захар за мен, моля — по навик обясни Лора и видя лейди Маргарет да се усмихва с разбиране. Едва сега забеляза резенчето лимон в чинийката си.

— Помислих си, че като американка предпочитате чая с лимон, вместо с мляко и захар, както го пием тук, в Англия — рече лейди Маргарет. — Завареният ми син прави точно като вас, знаете ли. Каза, че понасял чая единствено с малко лимонов сок!

Лейди Хонория забеляза израза на лицето на Лора и се постара да го запомни, преди да се наведе към лейди Маргарет и да каже с особена интонация:

— Мисля, че двете с тебе имаме да обсъдим много неща. Очаквам да ми разкажеш и всички подробности около приема, който даваш. Кой ще дойде?

Докато двете възрастни жени разговаряха, Лора и Ена отпиваха малки глътки от чая си и опитваха сандвичите, вежливо отвръщайки на въпросите на госпожица Ренфю, която се чувстваше длъжна да ги увлече в бъбрене.

Лора все още не успяваше да подреди обърканите си мисли. Лейди Маргарет не бе споменала нищо за това, но дали Ройс вече не се бе завърнал в града? Или се е оттеглил със Сабина в селското си имение? Но какво всъщност я засягаше това? Беше й безразлично! С мрачното си, дяволско присъствие, той й пречеше да се наслади на светския живот. Надяваше се той никога да не се завърне в Лондон. Щеше й се…

— Лора! — заповедническият глас на лейди Хонория, върна към Лора действителността.

Лейди Хонория й хвърли пронизващ поглед, сякаш бе в състояние да отгатне мислите й, след което рече:

— Госпожица Ренфю току-що ви предложи да видите някои от новите картини, които Ройс е донесъл от Париж. Може би ще се поразходите до галерията. — След това нетърпеливо добави: — Скъпа, къде блуждаят мислите ви?

— О, извинете, но… — заеквайки понечи да се оправдае Лора и се надигна, сега вече с пламнали от смущение страни. Точно в този неподходящ момент влезе обектът на неспокойните й мисли — все още с ботуши и костюм за езда, хвърли светкавичен поглед към нея, преди да се извини пред дамите за неподходящото си облекло.

За момент Лора остана като вкаменена. Спаси я лейди Маргарет, която каза:

— Ройс, госпожица Ренфю тъкмо възнамеряваше да разведе графиня Седжуик и госпожица Морган из галерията и да им покаже новите картини, които сте окачили там. Помислих си, че няма да имате нищо против.

Защо както обикновено трябваше да разваля всичко, обяснявайки с привичния си провлачен говор, че за него щяло да бъде истинско удоволствие лично да разведе дамите из галерията и някои от стаите в къщата, които биха могли да им се сторят интересни.

— Любопитно ми е да наблюдавам реакцията на хората, когато гледат картини на тези толкова нашумели нови художници. — Докато изричаше това, погледът му за миг спря върху лицето на Лора. — Тези картини могат да предизвикат у зрителя толкова различни чувства и интерпретации.