Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 135

— О, не — поде Лора с леден глас. — В никакъв случай не искам да се натрапвам… — В същия момент обаче Ена въодушевено обясни, че на драго сърце би разгледала картините.

Лейди Хонория реши въпроса, казвайки ведро:

— Много мило от ваша страна, Ройс. Така ще можем да си поговорим с Маргарет, докато вие я отмените в задълженията й на домакиня!

Лора разбра, че не може да стори нищо. С пресилена вежливост Ройс им показа всички помещения на приземния етаж, кое от кое по-разточително обзаведени. След това се изкачиха по някаква странична стълба, отвеждаща към дълга, добре осветена галерия.

— Това електрическа светлина ли е? — попита Хелена.

— Да. Това беше едно от първите неща, които наредих да променят в къщата. И особено тези картини тук… тази и тази… имат нужда от подходящо осветление, за да блеснат напълно рисунъка и колорита. А при тази и тази трябваше да бъде подчертано потискащото впечатление, оставяно от наситения жълт цвят.

Спряла пред едно малко платно на Винсент ван Гог, Лора по необясним начин съвсем точно разбра какво имаше предвид Ройс. Светлината, сенките и дебелите, нанесени с едно движение на четката слоеве боя, създаваха впечатление, че човек вижда пред себе си застинали, въплътени мисли. Не пастелна красота, а ясен и категоричен жив изказ, който като че ли извираше от платното.

— Тази картина ви харесва, прав ли съм? Така си и мислех.

Без тя да забележи, мъжът се бе приближил — прекалено плътно зад нея, така, че дългите му крака, обути във високи лъснати до блясък ботуши за езда, почти докосваха нейните. Почти чувстваше топлината на тялото му, проникваща през дрехите й.

Опитвайки се да запази хладното си държание, Лора се извърна към него и вирна волевата си брадичка.

— Много добра работа на Винсент ван Гог — рече тя, малко ядосана от факта, че той не бе отстъпил назад, за да й направи място. Мъжът се извисяваше над нея почти заплашително, пронизвайки я с ледения си поглед така, че по тялото й премина тръпка.

Къде беше Ена? Сякаш прочел мислите й, той каза:

— Виждате ли, вашата приятелка изглежда предпочита Гоген. И наистина, Ена бе на няколко крачки от тях, вглъбена в полинезийските платна на Гоген.

Помежду им се възцари мълчание, докато напрежението не стана токова голямо, че Лора не можеше да го понесе повече. Незнайно защо дишането й се учести и тя изпита желание да избяга.

Все пак си наложи да се усмихне с широка, фалшива усмивка и да каже:

— Много мило от ваша страна! Галерията наистина ми хареса, но трябва да призная, че съм малко уморена, а тепърва ще трябва да ходим на проба. — След това извика с по-остър глас, отколкото бе възнамерявала: — Ена, готова ли си, можем ли да вървим?

— Това вик за помощ ли беше? — прошепна Ройс на ухото й. След това с церемониален поклон отстъпи настрани, забелязал Ена да приближава към тях.

Долу лейди Хонория обяви, че било крайно време за тръгване.

— Вече мислех, че сте забравили, че след четвърт час трябва да сме на проба в „Уърт“.