Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 124

— И не забравяйте, скъпа — иззад ветрилото си прошепна на Лора лейди Хонория, когато най-сетне решиха да се смесят с гостите, — че не бива да създавате впечатление, че предпочитате някого от младите мъже пред останалите. И преди да танцувате повторно с някого от обожателите си, трябва да дарите с поне по един танц останалите господа, които ви помолят за това. Или за известно време да изоставите танците и да се отдадете на разговори. Ще ви представя на някои от гостите, на които мисля, че трябва да отделите известно внимание. Това са преди всичко хора от старата гвардия! Трябва да се опитате да ги впечатлите с маниерите и вежливостта си… и най-вече — бъдете любезна, момиче! Не отваряйте дума за непоносимите си модерни възгледи по въпроса за разните кокотки и други подобни!

Лора с удоволствие би направила многозначителна гримаса, но прекалено добре знаеше, че е наблюдавана внимателно. Защо се бе съгласила да понесе подобно мъчение? Но сега, съпровождайки графинята на величествения й парад през балната зала, бе прекалено късно да се оплаква.

Залата бе обляна в светлина и багри, а още с първите акорди на музиката по блестящия паркет се понесоха кръжащи двойки танцьори — дамите, в блестящи, разкошни тоалети, шлейфове, бижута и украшения за коса, които искряха на светлината на полилеите. Цялата тази красота и блясък изпъкваха още по-силно в контраст със строгите вечерни костюми на кавалерите.

Тази вечер в дома на Седжуик беше сбран каймакът на аристокрацията и Haute Monde, хора, които можеха да си позволят да танцуват по цели нощи и да пилеят дните си, следвайки мимолетните си капризи и настроения. „Какво — внезапно помисли Франко — правя тук, в един свят, който изглежда толкова нереален?“ Светът на Хелена… един свят, който тя не можеше да изостави.

„Зарежи това“ — казваше си той. Беше тук, а Хелена му бе запазила толкова валсове, колкото позволяваше приличието. Сега трябваше да намери тъй ухажваната си сестричка и да я покани на танц, ако искаше поне за малко да я отвлече от тълпата наобиколили я обожатели. Докато си пробиваше път към Лора, която тази вечер бе красива като пеперуда, Франко се питаше къде ли се бави Трент.

Само преди няколко минути Хелена шепнешком бе попитала Лора за същото:

— Питам се къде ли се бави Ройс. Зная, че е приел поканата за тази вечер.

— Все ми е едно дали ще дойде, или не! — отвърна Лора. — Аз лично изпитвам облекчение, когато не е наблизо и ми спестява неудобството от присъствието си!

Въпреки това тя се улови постоянно да търси над главите на гостите силуета на един висок мъж с тъмна, къдрава коса, навъсено лице и изпъкнали скули, подчертани от черните, спускащи се почти до брадичката бакенбарди и мошенически мустаци. Какво, за бога, ставаше с нея? Прекалено много шампанско, може би? Лейди Хонория вече й бе направила забележка да се въздържа от шампанското и да предпочете пунша, ако не искала накрая да се изложи.

По-блестяща от всякога, Лора се обърна към тримата мъже, които учтиво я бяха наобиколили, и разпервайки ветрилото си, седна, с думите, че има нужда от малко почивка. Тя тъкмо бе отхвърлила предложението на господин Каръдър да й донесе чаша пунш, на Реджи Форестър — да й повее с ветрилото, и молбата на Мишел Реми да излязат заедно на терасата, за да глътнат малко въздух, когато за щастие се появи брат й.