Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 123

26

Дългоочакваната вечер най-сетне настана и Лора, необяснимо нервна, трябваше най-напред да се яви пред лейди Хонория и едва след като получеше одобрението й, можеше да слезе долу, за да посрещне гостите си.

Измервайки я с поглед от главата до петите, лейди Хонория очевидно остана доволна. Момичето изглеждаше наистина великолепно! Лора бе избрала да носи рубинена огърлица, подчертаваща изяществото на стройната й шия, и прости рубинени обеци. Полата на небесносинята й сатенена рокля беше семпла, цялата на рози, избродирани с перлички по полите. Те бяха червени, зелени и златни. В едната си ръка младата жена държеше черно ветрило от подходящо извезана коприна.

„Да — помисли си лейди Хонория, когато Лора се завъртя още веднъж, — тази вечер момичето ще предизвика истинска сензация… и ще разтупка някои мъжки сърца!“

— А сега ти, Ена! — заповяда графинята, в отговор на което свикналата с този вид огледи млада жена се завъртя два пъти.

Нейният избор бе паднал върху светлозелена рокля от тежка копринена, част от полата и раменете на която бяха украсени с пришити копринени рози. На ушите си носеше диамантени обеци, стигащи почти до раменете. Диамантени бижута носеше също и около шията и китките си. Искрено се надяваше тази вечер да се хареса на Франко.

След приключването на огледа, лейди Хонория, облечена за случая в разкошна рокля от пурпурночервено кадифе, даде знак за слизане в залата.

— Трябва да ти се е сторило истинско мъчение! — прошепна Ена на ухото на Лора, докато следваха графинята надолу по стълбите. — Но скоро ще изпиташ удоволствие, ще видиш.

— Сигурна съм в това, особено, ако Ройс не дойде! — тихо отвърна Лора. — Ще ми се изобщо да не беше поканен! Мразя го!

Лейди Хонория, която бе дочула последните й думи, спря, обърна се към нея и рече:

— Ха! Тогава трябва да се пазите, скъпа! Омразата и любовта са еднакво изпепеляващи чувства и често вървят ръка за ръка!

„Не — помисли си Лора, въпреки че не отвърна нищо. — Не и в този случай.“ факт беше, че се чувстваше неловко, когато той бе наоколо… когато беше достатъчно близо, за да шепне в ухото й смехотворни небивалици за сатири и водни нимфи, докато я притискаше към себе си и… От тези мисли я избави лейди Хонория, която започна да определя реда, в който трябваше да поздравяват гостите си.

Голямата бална зала в дома на Седжуик бе разкошно украсена с гирлянди и високи вази с рози, чийто дъх изпълваше въздуха под прясно излъсканите позлатени и кристални полилеи.

Тежката двукрила врата от резбовано дърво стоеше широко отворена и тук, в подножието на мраморните стъпала, отвеждащи в балната зала, лейди Хонория и двете млади жени посрещаха гостите през първия половин час. Пристигналите по-късно щяха да бъдат въведени от иконома, който тази вечер изглеждаше наистина великолепно.