Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 125

— Боя се, че ще използвам предимството си на неин брат и ще я накарам да ми посвети един танц, независимо дали това й допада, или не! Е, Лора?

— Допускам, че нямам друг избор! Извинете ме, моля! И потанцувайте малко с останалите дами, иначе утре сутринта лейди Хонория ще ми чете лекция за това, че съм обсебила най-чаровните и привлекателни млади мъже сред гостите ми!

— Добре казано, сестричке! — ухили се Франко, докато двамата с нея се въртяха по полирания паркет. — Как успяваш да събереш около себе си толкова много обожатели и да ги задържиш, без да трябва да им даваш някакви обещания? Вие, жените, непрекъснато ме удивлявате!

— Трябва да призная, че ме спаси много изискано, мили братко! И точно на време! — Лора изкриви лице. — Мили боже! Каква вечер! И какво само е принуден да търпи човек, за да получи признанието на обществото!

— Нуждаеш ли се наистина от това? Говориш като Ена.

— Да не съм чула нито дума срещу нея! Не разбираш какво става в душата й и как е възпитана.

— Е, добре — учудващо бързо се съгласи Франко. — Да спрем дотук, а? Ена не е научена като нас да мисли самостоятелно… и сам успях да го разбера!

Лора не искаше да влиза в спор с Франко. Заради спокойствието на Ена, а също и заради своето собствено. Затова тя отклони разговора към някаква незначителна тема, докато танцът свърши.

Тогава чу Менъринг да обявява гръмко:

— Негова светлост, херцог Ройс и госпожа Уестбридж.

— Значи Трент все пак реши да се появи! — извика Франко. След това с няколко небрежни завъртания я поведе към изхода, така че в момента, в който музиката секна, Лора се намери току пред мраморните стъпала.

По дяволите този неин непоносим брат!

— Няма ли да поздравиш гостите си? — попита той настойчиво с онзи така омразен тон, зад който, както Лора добре знаеше, се криеше едва сдържана усмивка.

— Госпожице Морган! Моля… молим да ни извините за закъснението! — рече Ройс, покланяйки й се с престорена вежливост.

На Лора не й убягна, че той дори не си направи труда да обясни защо бяха закъснели. За тези няколко мига тя дотолкова бе успяла да си възвърне самообладанието, че й се удаде да отвърне с хладен глас:

— Колко мило от ваша страна, че изобщо дойдохте! Навярно всички присъстващи ще бъдат във възторг. Госпожо Уестбридж, ваша… ваша светлост… нека ви представя на лейди Хонория.

— Ах, Лора! Така копнеех за един танц със Сабина, а никога, когато Трент е наоколо, не ми се е удавало да привлека вниманието й! Защо не шокираме малко присъстващите и не си разменим партньорите за този танц? — Очите на Франко пръскаха искри… за пръв път тази вечер, сред гъмжилото от предвзети гости, Франко се забавляваше. — А освен това съм сигурен, че Трент няма нищо против един танц с опърничавата ми сестричка!