Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 122
Розмари Роджърс
Изглежда, Лора нямаше избор. Естествено накрая щеше да й бъде представен списъкът на гостите, повечето от които тя дори нямаше да познава. Надяваше се само на лейди Хонория да не й хрумне да покани… как изобщо трябваше да го нарича?
Междувременно се бе примирила с ориста си да го среща почти навсякъде, също и на хиподрумите на Ескът и Епсъм, очевидно просто не можеше да му се изплъзне.
Имаше някои неща, които не признаваше и пред самата себе си и навярно дори не искаше да си даде сметка за тях. Една тайна чувствена страна от нейната същност, която се противеше да осъзнае, която обаче бе факт и дебнеше стаена. Ох, по дяволите! Защо още преди да го бе видяла трябваше да предчувства присъствието му и сребристия пламък на очите, които сякаш проникваха през всичките й дрехи?
Нямаше никой, с когото би могла да поговори за тези чувства. Ена се бе потопила в собствения си свят — щастлива или подтисната в зависимост от държанието на Франко. Беше призната пред Лора, че преди време се е уплашила да загърби всичко и всички и да последва Франко, което бе предизвикало гнева му. Но сега, когато й бе обяснил, че е готов да се съобрази с нейните желания, тя не можеше да си обясни защо все още се чувстваше нещастна!
Подготовката за бала се извършваше трескаво, както трескаво протичаше и светският живот на Лора, в който тя търсеше утеха. И това би й се удало доста добре, ако този проклет Ройс не се изпречваше постоянно на пътя й.
За свое облекчение Лора установи, че Хелена не се бе излъгала. Графинята и госпожица Едж бяха поели всичко в свои ръце — музикантите, допълнителните лакей, бюфета, който щеше да заема цяла една стена от огромната бална зала. На Лора всичко това й напомняше изграждането на някакъв театрален декор и когато го сподели с Ена, приятелката, която познаваше добре навиците на свекърва си, се засмя.
— Чакай само да видиш бала! — обясни Ена. — Ще се чувстваш като принцеса, която чака принца си… или може би някой херцог?
— Ена! Ако не беше най-добрата ми приятелка, щях… зная, че се шегуваш, но дори само споменаването на този негодник ме кара да побеснея! Дано се пресити от игричките си и да ме остави на мира! — Страните на Лора бяха поруменели, а очите й пръскаха сини искри. — Дали тази вечер да не се сгодя за някого? Мишел! Той ми направи предложение и аз му отказах. Мисля, че лорд Антъни също е почти готов… бих могла да му помогна да се реши!
— Но искаш ли го наистина? — без заобикалки попита Хелена.
Лора с нежелание трябваше да си признае, че понякога Ена притежаваше объркващата способност да чете мислите й. Не, не го искаше, не истински! Харесваше компанията на лорд Антъни и сестра му, а и имаха много общо помежду си, като любовта към конете, книгите, операта, но…
„Защо — питаше се Лора — в негово присъствие имам чувството, че нещо не ми достига?“ Какво беше то? Плам? Страст? Тайнственото нещо, което пламтеше между родителите й и което тя едновременно отхвърляше и желаеше? Само ако знаеше какво е то! Но тя вече бе изпитала какво значи да е изгаряна от пламъците на страстта и тази лекция трябваше да й послужи като урок за цял живот. Не след дълго Лора прогони тези мисли от главата си и се съсредоточи единствено върху облеклото си за бала.
