Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 120

— Хм! — рече той. — Я да видим… да, тази страница!

…мрачното лице на херцога заплашително надвисна над тръпнещата млада жена. Тя искаше да извика, направи отчаян опит да го стори, но от изтръпналите й устни не излезе нито звук! Не можеше да откъсне очи от него, сякаш парализирана от зловещото му присъствие!

Ах! Едва сега й стана ясно какво означаваха всички онези предупреждения! Намеците, на които съзнателно не бе обърнала внимание. Сега разбираше какво значи да си обречена до живот на един ужасяващ хищник… знаеше, че дори знатният й произход и благородно потекло нямаше да я спасят от лапите му. Тя бе сама и безпомощна!

С ръмжене, подобно на някое животно, зловещият херцог пристъпи към нея. Миг след това разкъса със силните си, жестоки пръсти бялата й нощница, така че сега бе изложена гола на похотливия му поглед!

— Сега, сладка моя, ще изгубиш доброто си име и принадлежността си към изисканото общество… След като свърша с теб! Ти притежаваш състояние, а аз ще се възползвам от него! След тази наша първа брачна нощ и след като се научиш да ми се подчиняваш във всичко, ние ще се венчаем официално и оттам насетне всичко ще става според моята воля!

Франк Харис се облегна в стола си и избухна в звучен смях.

— Боже мой, Лора! Мога да си представя кой херцог имаш предвид! Но нима вземаш всичко това на сериозно?

— Надявам се, че ти го вземаш на сериозно, Франк! — отвърна Лора, а страните й поруменяха от гняв. — Както знаеш, това е първият ми роман на ужасите и очаквам от теб искрена оценка… вместо смръщено чело и… и смях! Кажи ми, за бога, ако не ти харесва! Слаб ли е или прекалено прозрачен за читателя? Така ли е?

Франк подръпна мустаците си, след това вдигна поглед от последната страница и се взря в очите й, неспособен да подтисне усмивката, която играеше в ъгълчето на устните му.

— Е, да… тъй като в края на краищата ти си жена, не може да се очаква да бъдеш по-малко иносказателна, както бих направил аз. Но аз не съм жена… слава богу!

— Разбира се, че не! — ледено отвърна Лора и Франк отново се ухили.

— Vive la difference¹⁷, нали? Не ме гледай толкова сърдито, скъпа Лора. Харесва ми… наистина ми харесва! Въпреки че поемаш известен риск, не съм ли прав? Имам предвид, ако Ройс… — той забеляза погледа й и замълча. — Всъщност, ще го публикуваме, разбира се, под псевдоним. И навярно… навярно би могла да го преработиш в първо лице? „Той разкъса тънката ми нощница чак до талията… съблече ме с алчните си длани и очи“ и така нататък. Вече знаеш какво имам предвид!

— Не, не зная! — надменно отвърна Лора, но след това не можа да се сдържи и високо се разсмя на живата картина, толкова театрално описана от приятеля й.

— Да… — рече Франк Харис и, умишлено отклонявайки поглед от Лора, се съсредоточи върху това да запали цигарата си. — Все пак в близко време ще задоволиш любопитството ми, нали? Като подробно ми разкажеш как е реагирал Ройс, научавайки за всичко това? Но без да ме намесваш, моля те!