Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 115

Със завидно самообладание и безгрижен тон, с който целеше да покаже, че се чувства съвсем добре, тя рече:

— Ти, лошо момче! Изглежда доста ядоса бедната госпожица Морган!

Трент отвърна съвсем лаконично, а на устните му заигра загадъчна усмивка:

— Да, май наистина я ядосах!

Трент Чаланджър-Синклер не се чувстваше задължен да споделя със Сабина мислите и предположенията си, че госпожица Лора Морган щеше да бъде още по-ядосана, ако узнаеше плановете му за нейното бъдеще.

А що се отнася до хубавата, повърхностна Сабина Уестбридж, тя вече му бе омръзнала, още повече че в последно време прекалено му досаждаше, очакваше твърде много от него и дори му бе направила някои намеци, че постоянните им публични появи заедно можели да навредят на името й.

Трент не обичаше споровете с жени, а още по-малко сцените, които някои устройваха от чист каприз.

Имаше неща, за които той трябваше да се погрижи, а това, мислеше Трент малко по-късно същата вечер, докато допушваше цигарата си и се наслаждаваше на превъзходния коняк, бе добър повод да напусне Лондон за известно време и да се посвети на задачата, заради която бе дошъл в Англия.

Особено се радваше на възможността да посети Ирландия и родното място на баща си… а освен това имаше и няколко визити, които трябваше да направи.

При последната им среща бе помолил господин Уедърби да му уреди среща с лейди Маргарет, вдовицата на херцог Ройс, неговата мащеха. С чувство за вина той мислеше, че между тях имаше някои въпроси, които очакваха да бъдат изяснени.

Но преди това имаше за решаване други проблеми, единият от които бе свързан с Джим Бишъп, а другият — с Лора Морган. Какво, по дяволите, трябваше да прави с нея? Какви намерения имаше всъщност по отношение на това момиче? С намръщено чело и присвити очи се питаше наистина ли тя не подозираше, че той е онзи, който я бе любил тогава в Париж и едва не го стори още веднъж. Ако подозираше… тогава трябва да бе съвършена актриса! А ако не? Е, скоро щеше да разбере. Имаше намерение да срути грижливо издигнатите й защитни стени и най-малкото да й покаже коя всъщност е!

24

В дните, последвали неприятната среща у госпожа Шалмер, по някакво нещастно стечение на обстоятелствата Лора все попадаше на Трент Чаланджър, херцог Ройс… или както там се казваше сега. Тя, разбира се, правеше опити да го избегне и се преструваше, че не го забелязва, но лейди Хонория й напомни, че в това няма никакъв смисъл.

— Нима искате хората да си помислят, че между вас двамата е имало или има нещо, което ви плаши? — без заобикалки попита тя. — Мислех, че имате повече мозък в главата си, момичето ми! Всичко, което знаете да правите с мъжете, е да им се опълчвате! С някоя мила усмивка бихте могла да ги победите с тяхното собствено оръжие, при това без да бягате или да се спречквате с тях! Разбирате ли какво имам предвид?