Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 114

Независимо от оправданото му, както той смяташе, раздразнение от онова, което бе станало от нея, Трент не можа да се сдържи да не се усмихне. Тази вятърничава, блестяща, повърхностна пеперуда, танцуваща под слънчевите лъчи на вниманието на кралски особи и обикновени авантюристи… тя значи нямало да позволи, как се изрази, да я дразнят? Той щеше да я дразни и да си играе с нея дотогава, докато борещите се в нея противоположности го забавляваха. Още не бе дошло време да сложи точка. Щеше да се наслади на отчаяната й съпротива, преди да я подмами в мрежите си и накара да признае поражението си — високомерната, прекалено самоуверена и безразсъдна лудетина!

— Нямам голямо желание да танцувам повече с вас или да бъда подмятана насила насам-натам! Забравихте ли, че сте кавалер на госпожа Уестбридж? По-добре поговорете с брат ми, вместо да ми досаждате с отвратителни спомени. В края на краища двамата с него имате много общи неща!

Този път той наистина се разсмя и буреносните му очи за миг пробляснаха сребристо сиви.

— Браво, малка циганко! Научила сте това-онова. Така сте много по-интересна, знаете ли? — Преди Лора да успее да отвърне нещо, тя отново се почувства плътно притисната към тялото му и мъжът умишлено я завъртя от единия край на залата до другия, така че обхваналият я световъртеж й попречи да го зашлеви по лицето или дори само да запротестира, когато той се наведе към нея и погали полуотворените и устни, преди да я върне на Мишел!

— Останала сте без дъх, скъпа! — измърмори Мишел, обвивайки покровителствено ръка около кръста й. — Оскърби ли ви?

— Той… заради беглото ни познанство и приятелството си с моите родители, той си е въобразил някои неща… това е всичко! — Лора дари Мишел с лъчезарна усмивка и се остави благодарна в ръцете му, които я отведоха към дансинга за валса, за който я бе помолил. Поне нямаше да я замае дотолкова, че едва да се държи на краката си.

От погледа на Сабина, която заедно с брат си стоеше в другия край на залата, не бе убягнал нито гневът на Лора Морган, нито фамилиарния начин, по който Трент се бе държал с нея. Реджи бе побеснял и бе изкарал гнева си на Сабина, която не го била информирала навреме, че херцог Ройс и Лора Морган се познавали добре… може би дори твърде добре! Но Сабина нямаше никаква вина, самата тя бе останала също толкова изненадана от новината, колкото и брат й.

— Не би ли трябвало отново да се посветиш на госпожица Морган, след като херцог Ройс най-сетне остави на мира бедното създание? — злобно бе забелязала Сабина, а веднага след това Трент се бе присъединил към тях. Какъв негодник само бе той… като повечето американци, които човек можеше да понесе само, в случаи че са достатъчно богати! Но Сабина подтисна ревността си и дари кавалера си с изключително мила усмивка, улавяйки го собственически под ръка. В това време брат й вече се бе отдалечил и отиде да изчака госпожица Морган да се умори да танцува със своя френски граф.