Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 113

— Като стар семеен приятел настоявам на това! — рече той, отвеждайки я от приятелите й. — Още не съм имал възможността да установя колко добре… танцувате валс, не съм ли прав? Въпреки че, разбира се, дочух, че се отличавате с необикновен талант във всичко, с което се занимавате!

„Какво искаше да каже с това?“ — ядосано се питаше Лора. Ако тази сцена не се разиграваше пред погледите на всички и в присъствието на негово кралско височество, тя с удоволствие би му обяснила някой неща, като най-напред би го зашлевила. Мъжът я държеше прекалено здраво в обятията си, така че тя се оказа притисната към стегнатото му, мускулесто тяло.

— Виждам, че все още не сте се научил да бъдете вежлив! — възмути се тя. — Можете да поотпуснете малко хватката, освен ако вашата малка руса прелъстителка не ви е научила да държите жените здраво, за да не могат да ви избягат. И как смеете с чиста съвест да наричате себе си херцог! Допускам, все още сте американец? Ние не признаваме подобни благороднически измишльотини, както добре знаете, освен ако не сте от онези фанатични англофили, които за едно „сър“, „лорд“ или „ваша светлост“ пред името си, се отказват от американското си гражданство. Вие наистина… — в този момент Трент я завъртя толкова силно и така я притисна към себе си, че тя се задъха и за малко не изгуби равновесие. „Да върви по дяволите! — помисли си Лора. — Да върви по дяволите!“ В този момент Трент също я ругаеше наум за кратката хаплива забележка, която доста добре бе постигнала целта си!

Всичко около нея се въртеше в някакъв лудешки вихър и тя буквално бе принудена да се притиска към мъжа, докато балната зала не придоби отново ясните си очертания и Лора не си възвърна равновесието. Мъжът каза нещо с провлечения си, саркастичен маниер, който тя бе намразила още от момента на тяхната първа, злополучна среща… която той още й напомняше, безсъвестният негодник! Всъщност, в момента той бе предприел офанзива и тя се видя принудена да се отбранява!

— Аз наистина съм… какво? Какво да правя с вас, Лоричка? Трябва да кажа, че през изминалите години няколко пъти съм си задавал въпроса какво би станало, ако се бях възползвал от вашата безпомощност… тогава, завързана за дървото, при това почти гола… И не си въобразявайте, че не съм забелязал как ме наблюдавахте, докато се къпех. Бъдете искрена… ако все още не сте забравила какво значи това, скъпа. Не сте ли си задавала този въпрос?

Той, разбира се, правеше опити да я обърка и дразни! Но защо, защо! Във всеки случай тя нямаше да допусне нищо подобно.

— Ако не бяхме на публично място и изложени на любопитните погледи на толкова много хора, ваша светлост, щях… наистина, бих…

— Какво бихте направила? Бихте се оставила да ви любят… бавно и с наслада… след като бъде свален корсета, разбира се… или бихте ме ударила със симпатичното си ветрило по пръстите, заради известни произшествия, които ние и двамата добре помним? Би ми било жалко да науча, сладка циганко, че сте станала не само изискана дама, но и лицемерка.

— Няма да позволя да си играете с мен, сякаш… да, няма да допусна да ме дразните така, Трент Чаланджър… или както и да се наричате сега! Кажете, как предпочитате да ви наричат? Нито мнението ви, нито новопридобитата ви титла имат някакво значение за мен… разбрахте ли ме? — Тонът на Лора бе станал ледено студен… почти толкова студен, колкото очите му.