Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 117

Ена обясни извинително:

— О, не, сигурна съм, че съм единствената, която мисли така. А това се дължи на обстоятелството, че толкова добре те познавам! А всички останали забелязват само, че госпожа Уестбридж непрестанно го ревнува от теб! Не може да не си забелязала отровните погледи, които ти хвърля!

Лора правеше всичко възможно навсякъде да се появява с един от двамата си така наречени обожатели, Мишел Реми все още бе неин пламенен поклонник, а лорд Антъни й показваше различни забележителности и понякога яздеше с нея, често в компанията на сестра си. Там бе, разбира се, и Реджи, който я следваше мълчаливо навсякъде, без да обръща внимание на съперниците, изпречващи се на пътя му.

Въпреки всичко Лора имаше усещането, че не може да се изплъзне от Трент. Накъдето и да се обърнеше, той вече бе там с подигравателната си, хладна и многозначителна усмивка и никога не пропускаше да я подразни с умело прикритите си намеци. Как само копнеше да бъде оставена на мира, за да може да се наслади на първия си сезон в Лондон.

Но лондонският сезон, както Лора с разочарование съвсем скоро научи, се състоеше от същите забавления, които й бе предложил и Париж, с тази разлика, че в Лондон на кралица Виктория човек трябваше да бъде доста по-внимателен. Както Лора с раздразнение забеляза, бяха нужни неимоверно голяма предпазливост и лицемерие, за да не забележи някой, че се наслаждаваше на неща, смятани от обществото за забранени.

„Така забранените плодове — мислеше тя — стават още по-сладки!“ Например Трент Чаланджър… нямаше представа защо й хрумна тъкмо той!

Лора бе направила откритието, че във въртележката от забавления, която я въртеше почти непрестанно, писането и даваше чувство за обективност, така потребното й в този момент усещане, че прави нещо действително.

След многобройните телефонни разговори, проведени през последните седмици, тя най-сетне бе намерила време да издири Франк Харис в бюрото му. Появи се при него с купчина плътно изписани листа и благодарение на усилията на Франк „Сатърди Ривю“ и „Пал Мал Газет“ вече бяха приели няколко нейни статии. Освен това нейна статия имаше и в последното издание на „Титбитс“ — един наистина доста жълт вестник, но затова пък плащаха добре! Лора бе започнала да изпитва удоволствие да съчинява истории, базирани на действителни случки и лица, предоставяйки на любопитните читатели да открият кой се криеше зад персонажите!

Франк изглежда харесваше последните й работи. Но май не беше безразличен и към нея самата, което не й допадаше особено. Той дори отново се опита да я прелъсти, очевидно забравяйки за неуспеха си преди време в Париж.

Лора го посети в бюрото му и тъкмо се канеше да си тръгне, когато той я спря, улавяйки я за ръката, и рече без заобикалки:

— Лора, защо не легнеш с мен? Имам малко жилище съвсем наблизо, където никой няма да ни смущава, обещавам ти! Ела с мен, Лора, скъпа… не се колебай! Кълна се, че ще те направя щастлива!

— Не мога, Франк, знаеш го много добре. Веднъж вече ти казах, че гледам на теб като на приятел и бих искала всичко да си остане, както досега. Ако сега отидем в твоето жилище и се любим, всичко би се развалило… поне за мен. И без това вече съм го правила с прекалено много мъже! Разбери ме, моля те! Не зная! Може би просто не е дошъл подходящият момент! А не е, защото мисля, че няма да бъдеш добър любовник… съдейки по всичко онова, което съм чула и прочела, зная, че си чудесен. Но не, не и с мен, поне не в момента.