Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 112

Междувременно тя напълно бе забравила така наречения американски херцог, когото очакваха да се появи в компанията на госпожа Сабина Уестбридж. Това отчасти се дължеше на факта, че освен от принца, с неговите странни намеци, тя бе обсаждана от Мишел и Реджи, които си разменяха навъсени погледи. Доста неловка ситуация! Лора тъкмо възнамеряваше да се престори, че има главоболие и да се оттегли, когато видя към нея да се приближава Франко, в чиито лешниково кафяви очи блестеше подозрителна усмивка! Този поглед трябваше да я накара да бъде нащрек! Тогава, казваше си тя по-късно, щеше да е подготвена за шока, който я очакваше!

— Лора! Ето къде си била… доведох един стар познат. Помниш ли Трент Чаланджър? Преди години в Мексико той ни спаси живота. Но искам да ти го представя съвсем официално, за да докажа, че по време на престоя си в Европа съм възприел някои маниери! Сестра ми Лора… херцог Ройс!

Трябваше само за миг да погледне в приличните му на диаманти очи, за да бъде пронизана от спомена като от светкавица. Тя протегна вдървено ръка като някоя марионетка, преди да си повъзвърне самообладанието.

— Вие! — промълви Лора.

— Що за поздрав, още повече след такова мило представяне! Изглеждате страхотно, Лоричке… и вече ни най-малко не приличате на мексиканската водна нимфа! — След това, сякаш тя бе някое недодялано дете, той сви рамене и се усмихна на двамата й слисани обожатели, като че искаше да се извини за лошото й държание.

За миг й се стори… но след това реши, че е по-добре да не мисли за това. Този човек беше същият онзи неприятен Трент Чаланджър, които, наричайки я „нимфа“ и „Лоричка“, искаше да й припомни за злополучната им среща преди години в Мексико. Но този мъж в никакъв случай не можеше да е онзи… онзи другият, ако и гласът му да й се бе сторил странно познат. Но не, невъзможно беше… а и той навярно не говореше нито дума френски! Разбира се, че не. Бе дочула, че съвсем скоро бил пристигнал от Америка и не се показвал често сред хора, тъй като бил зает с управлението на имотите си. А също и със Сабина Уестбридж, разбира се. Нищо чудно! Мъжът бе точно толкова

неприятен, колкото го помнеше. Лора бе решена при първа възможност да го постави на мястото му.

Но с каква лекота и колко незабелязано той манипулираше всички, включително и нея самата. Тя се опита да използва Сабина като претекст за отказа си да танцува с него. Госпожа Уестбридж обаче със сладникава любезност се закле, че нямала нищо против един танц между стари познати и възнамерявала да се възползва от възможността да поговори с брат си, с когото отдавна не била имала възможност да размени някоя дума. По-точно, откакто той се запознал с госпожица Морган!

Тогава Франко, коварният предател, въвлече противящия се граф Д’Арланжан в някаква политическа дискусия… така че на Лора не и оставаше нищо друго, освен да приеме поканата на Трент Чаланджър, която й бе прозвучала по-скоро като заповед.