Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 111

— Искаш ли чаша пунш с шампанско, скъпа моя? Предупредиха ме, че е примесен с ямайски ром, но може би ще успее да прогони мрачното ти настроение. Уморена ли си? Искаш ли да те изпратя до в къщи?

— Не, благодаря — отвърна Сабина, загръщайки се в гордостта си като в някаква пазеща я от външния свят наметка. Нима той си мислеше, че не е забелязала къде бе вниманието му. След миг, пряко волята си, добави: — Но не се притеснявай да ме оставиш и отидеш там, където от известно време са обърнати погледите ти! Би ли желал да те представя на най-новата ни американска мома за женене?

— Познаваш ли я? — той сякаш изобщо не бе забелязан хапливите й забележки, а отгоре на всичко имаше и наглостта да й се усмихва.

— Да, срещала съм приказно богатата наследница. Разбира се, с удоволствие ще те запозная с нея… ако успеем да се доберем до нея. Доколкото виждам, след оттеглянето на Уелския принц, сега мястото му е заето от онзи френски граф. Е?

— Е? Какво предпочиташ — чаша пунш или един валс? Между другото, вече познавам госпожица Морган… по-точно от няколко години. Преди време бяхме дори сгодени. — Видял изумлението в очите на Сабина и руменината, която заля порцеланово бялата й кожа, той се изсмя саркастично: — Договореност между двата ни рода, разбираш ли, сладка моя. За щастие и на двама ни, имахме време да размислим… да опознаем други хора и други места — живота в цялата му пълнота… с всички негови радости.

За пръв път успя дотолкова да пробие привичното й самообладание, че тя онемя. А когато той с пресилена любезност й предложи ръка, Сабина Уестбридж го последва безмълвно, без да се интересува накъде я води. Дали я будалкаше? Или може би това беше самата истина? Дали Франко знаеше нещо… и което бе още по-важно — знаеше ли Реджи? Дявол го взел този мъж! По дяволите всички мъже! Защо бе възпитана и приучена да ги ласкае и да им се подчинява? Лора Морган не го правеше… това поне бе ясно. Тя следваше собствения си път, правеше онова, което й се нрави… а и по всичко личеше, че успява да се измъкне безнаказано!

Успяла донякъде да си възвърне самообладанието, Сабина забеляза хапливо:

— Ах, така ли? Но това е невероятно! Щом сте толкова стари приятели, защо не поканиш госпожица Морган на един танц?

Очите на Трент отново се присвиха, блуждаейки по посока на американката.

— Може би наистина ще го направя — провлачено отвърна той. — Но не още. Трябва да дам предимство на другите й обожатели, не намираш ли? Освен това съм дошъл тук с теб, скъпа моя!

Лора се питаше дали Уелският принц не я е сбъркал с майка й. Беше известно, че той не обича да флиртува с неомъжени жени… за да не поема рискове, разбира се. Но… той бе загатнал за надеждата си, че след като се омъжи, тя ще се присъедини към приятелския кръг, известен сред висшите среди като кръга около дома Малбъроу. Във всеки случай негово кралско височество се бе държал така, сякаш сватбата й бе въпрос на най-близко бъдеще, и Лора не разбираше какво го бе навело на подобна мисъл! Ако милият й брат бе направил някои намеци, за да защити името й, двамата с него отново щяха да кръстосат шпаги!