Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 110

Розмари Роджърс

След размяната на обичайните любезности, Трент се огледа из залата… и, както и бе очаквал, я съзря. Блестяща пеперуда, наобиколена от ласкателното внимание на обожателите си, които знаеше как да заслепи… дори Уелския принц, както изглеждаше.

Той я измери с присвитите си, блестящи като остри стъкълца очи, докато дамата му, положила скритите си в сатен пръсти върху дланта му, нервно бъбреше. Сабина поне бе предвидима и му оставяше достатъчно време да помисли… и дори да крои планове.

Междувременно на Сабина не й бе убягнало, че брат й както обикновено пърхаше около тази безсрамна въртиопашка Лора Морган… И въпреки че той бе само един от многобройните обожатели на американката, Сабина Уестбридж почувства да я обзема вълна на раздразнение. Не бе свикнал да вижда брат си така обсебен от мисълта за някоя жена, била тя богата или не. Беше отвратителен с показната си преданост, която изглежда оставаше напълно безплодна.

Все пак на нея й се удаде да привлече вниманието на американския херцог, поне за момента. Всички жени й завиждаха и най-вече онези, кои се стремяха към изгоден брак с богат мъж.

Всички смятаха, че тя здравата го е оплела в мрежите си. Сабина беше единствената жена, с която херцогът се появяваше на публични места, откакто бе пристигнал в Англия.

Но онова, което болшинството от присъстващите никога нямаше да разберат беше, че външните впечатления много често са измамни. Никога нямаше да научат колко далече бе той от това да изважда на бял свят чувствата си. Често този мъж бе не само смущаващо студен, но и направо коравосърдечен. А освен това не се оставяше никой да го прави на глупак, независимо какво си въобразяваше Реджи. Показното му внимание при първите им, умело нагласени от Франко срещи, не означаваше абсолютно нищо и Сабина Уестбридж го забеляза още от пръв поглед. Още при първата им среща той я бе съблякъл и накарал да загуби самообладание. Беше я галил — премерено и много внимателно… докато тя не изгуби способност да се владее, носена на вълните на страстта от един връх към друг. И всичко това без изобщо да прониква в нея.

Беше си играл с нея само с език и пръсти…

„Ох! Той е истински дивак“ — мислеше Сабина, скрита зад маската си от бликаща жизнерадост. Жесток злодей, който и без да използва насилие, успяваше да я накара да се държи като някоя проститутка — да го обслужва като евтина уличница. Можеше да я възбуди почти болезнено и да я държи в мъчително очакване, докато най-сетне благоволеше да я доведе до екстаз. Копеле! А отгоре на това, сякаш по някакъв неведом начин успяваше да отгатне всичките й тайни желания и фантазии и се възползваше от слабостите й, за да я привърже към себе си като някаква робиня на страстта.

Сабина си пое шумно дъх, спомняйки си следобеда, когато я бе накарал да се съблече пред него с престорена свенливост, а след това се отдадоха на безсрамни любовни игрички. Какъв развратник!

В този момент Трент прекъсна гневните й мисли, казвайки: